С риск да стана банален, нека пак да поговорим за проектите във футбола. Сега за един български, при това успешен. "Лудогорец" е такъв, независимо дали го харесваме или отричаме. Само за четири години отборът извървя пътя от най-ниските нива на родния футбол до най-високото в европейския. Което го прави феномен, български аналог на БАТЕ Борисов или някой друг от малките отбори в Източна и Централна Европа, които в последните години пробиха във ВИП зоната на любимата игра.

Снощи един колега журналист припомни много интересен факт - австрийският "Залцбург", собственик на който е милиардерът Дитрих Матешиц с компанията си "Ред Бул", вече от седем опита не може да влезе в Шампионската лига. Добър пример за значимостта на снощния успех. Явно не е само до парите...

На пръв поглед "Лудогорец" не би трябвало да е в Шампионската лига. Няма история и никакви традиции. Няма стадион дори за Лигата. За малко повече от година смени двама треньори, при това може би прибързано. По всички правила на футболния мениджмънт това е противопоказно. Свикнали сме да четем и да си чешем езиците как трябва да се дава време на треньора.

Какво се получи? Ивайло Петев, специалистът с най-голям дял в градежа на "проекта "Лудогорец" чисто футболно, бе сменен, но въпреки това тимът влезе в групите на Лига Европа. Кирил Домусчиев каза тогава, че Петев е изпуснал съблекалнята и почнал да си позволява волности.

По аналогиочен начин наследилият го Стойчо Стоев бе уволнен между двата мача с "Партизан". С аргумента, че не е успял да направи качествена подготовка. Замени го "вечният помощник" Георги Дерменджиев, който от снощи е в историята на родния футбол като едва вторият наставник, класирал тим в групите на милионерския турнир.

Според някои, с тези ходове Домусчиев демонстрира футболен нюх. Не точно. Тайната е в друго - той сменя треньори, но съхранява отбора. Запазва проекта. Финансовата обезпеченост му позволява да не продава. А добри оферти имаше и за Владислав Стоянов, и за Върджил Мисиджан, за Роман Безяк и Марселиньо, а също за новия футболен герой на целия турнир - Козмин Моци. В същото време не се купуват цели файтони играчи. Текучеството е сведено до минимум. Така граденият грижливо за 3 години отбор е основната причина за големия пробив - и като игра, и като характер, колективна воля, проявявани както снощи, така и през миналия сезон.

И знаете ли какво още? Всеки един от тримата треньори на "Лудогорец" има огромен дял за влизането на отбора в Шампионската лига. Петев даде началото като стил на игра и селекция. Стоев реши психологическите проблеми, но прецени, че няма да е добре да се прави на голям треньор с драстични промени по състава и постройката. Същото може да се каже за Дерменджиев - обединителната фигура между двамата. Той също се придържа към познатия стил. Да, съмнявахме се в треньора. Имахме опасения доколко "вечният помощник" може да носи маршалския жезъл. Е, след като елиминира твърда величина като "Стяуа" (макар и в доста лошо състояние, което в никакъв случай не омаловажава успеха на българския тим), значи е способен.

А добрата новина за българския футбол не е просто класирането на "Лудогорец" в групите на ШЛ, а начинът по който това се случи. С надиграване на опитен отбор като "Стяуа" и проявения дух. "Лудата гора" не се отказа до края. Дори със защитник като вратар при дузпите. Колко пъти наши отбори са губили драматично в края? Идиотски и наивно. Бяхме свикнали да говорим за български патент в това. Футболният "златен скункс" сега е за "Стяуа".

А "проектът "Лудогорец" постигна връх, но това е само един етап. Нещата могат да станат още по-розови. Като например моделът да почне да печели и да се издържа от футбол. Или "зелените" да наложат продължителна доминация в България и да се абонират за Шампионската лига. Това няма да е добре за родния футбол като цяло, но пък "Лудогорец" не носи вина за тежката криза на "Левски" и ЦСКА...

Нещата обаче могат да тръгнат и на зле, ако Домусчиев и компания почнат да вземат грешни решения. Примерът с "Левски" е пресен. Само година, след като влезе в групите на ШЛ през 2006-а, "Левски" тръгна надолу, а от 2008-а, когато Станимир Стоилов и Наско Сираков бяха уволнени, провалите следват един след друг. Сега клубът на практика е фалирал.

Каквото сам си направиш, никой не може да ти направи. Вътрешните врагове - понякога и ти самият, са по-страшни от външните.

"Лудогорец" постави уникален отпечатък в Шампионската лига с геройствата на Моци. Сега целта е да спечели някакъв актив за България в групите. А времето тепърва ще тества "Лудата гора". Един проект без традиция и публика, направен от нищото и в нищото в район без футболни корени. Но вече с участие в най-комерсиалния футболен турнир.