Амбицията на България да премине към еврото се отлага в необозримото бъдеще, след като банковата паника в четвъртия по големина кредитор Корпоративна търговска банка (КТБ) доведе до обвинения в корупция и политическа нестабилност и навреди на репутацията на страната в Брюксел, показва анализ на Euromoney. Ето и целия текст, чийто автор е Фара Калик:

Страната изрази намерение за присъединяване към еврозоната през 2009 г., две години след влизането в ЕС, но кандидатурата ѝ непрекъснато беше отлагана. Според европейските правила от България се очаква да приеме еврото и да се присъедини към еврозоната. Впрочем, националната валута - левът, е вързана към еврото от въвеждането му през 1999 г.

Все пак юнският доклад за конвергентност на ЕК разкри, че България все още не покрива всички изисквани критерии, въпреки подобрение в икономическите показатели, като цитира несъответствия и несъвършенства, визирайки независимостта на централната банка.

Министерството на финансите тогава публикува официално съобщение, че България отговаря на количествените критерии за членство в еврозоната, но не засегна темата за БНБ.

БНБ е под напрежение, след като през юни КТБ стана жертва на банкова паника, което накара Централната банка да я поеме под контрол и да спре операциите ѝ докато през октомври не бъде завършен одитът ѝ.

"Централната банка на България успя да се справи добре с глобалната финансова криза, затова кризата в КТБ дойде като лоша изненада", казва Гюнтер Дойбер, ръководител на отдела за изследвания за Централна и Източна Европа в Райфайзенбанк Интернешънъл. "Можем само да предполагаме как банката е станала толкова голяма без намесата на регулатора", добави той.

Банката се разширяваше с бързи темпове през последните години в условията на труден пазар, което носи рисков потенциал, докато нейните конкуренти нямаха ръст.

По-рано този месец прокуратурата обвини основния акционер в КТБ Цветан Василев в присвояване в особено големи размери и издаде международна заповед за ареста му, след като той напусна страната. Василев отвърна на обвиненията в понеделник, сочейки за виновна централната банка.

"Проблемите в страната вероятно ще отложат в бъдещето членството на България в еврозоната", смята Петер Атард Монталто, икономист за развиващите се пазари в банката "Номюра Интернешънъл".

"На дневен ред излизат въпроси за реформи, борба с корупцията и политическа воля да се модернизира икономиката", добавя той.

"Исторически е имало нежелание от властите в ЕС да поставят България на пътя на еврозоната и банковият скандал не увеличава шансовате ѝ за присъединяване", смята Дойбер.

"Фактът, че такова събитие може да се случи в един от най-големите кредитори на България най-малкото от краткосрочна перспектива, ще даде по-предпазлива оценка за репутацията на България в Брюксел", обяснява той.

"Обявеното през юли желание на България да се присъедини към Европейския банков съюз е умен ход", казва Антонио Тимонер-Салва, старши икономист в компанията за бизнес информация и анализи IHS.

"Това е една от малкото възможности, която имаха от политическа гледна точка. Разбира се, и сигнал, че те искат да постигнат по-добри стандарти за банков надзори", добавя той.

Банковият съюз ще започне да действа през ноември, за да извършва надзор над европейските банки и да ги предпазва от фалити.

Дойбер смята, че България иска да се присъедини към съюза, за да спечели доверие от Брюксел, за да бъде поставена отново на картата за еврозоната.

"България няма най-добрата репутация в Брюксел, а еврозоната е повече от икономически клуб - тя също е и политически клуб", казва Дойбер. "Брюксел все още е загрижен за дългосрочните ефекти, ако допусне България да влезе в еврозоната".

Обществеността също трябва да бъде убедена. Дълговата криза в ЕС направи българите по-предпазливи относно преминаване към еврото и проучване на института "Отворено общество" показва, че две трети от анкетираните не искат да заменят лева с еврото.

Професорът по приложна икономика от университета "Джон Хопкинс" в Балтимор Стив Ханке, също смята, че за България ще е по-добре да остане с лева.

Ханке беше съветник на президента Петър Стоянов през 1997 г. по време на период на хиперинфлация и помогна на България да въведе валутен борд. Бордът върза лева към германската марка, което успешно сложи край на хиперинфлацията, а по-късно тя беше заменена от еврото.

"България не трябва да приема еврото", казва Ханке. "Това е лоша идея, защото губиш цялата дисциплина. България има много подредена банкова система. Като си член на ЕС, но не си част от еврозоната, това означава, че те няма да те отърват от фалит, и затова трябва да стоиш здраво на краката си и да си дисциплиниран".