Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер апелира към Европа "да се изправи" срещу крайнодесните, съобщава уебсайтът EurActiv. Той отправи призива си, докато откриваше сесията на "Европейската седмица на регионите и градовете" от 8 до 11 октомври в Брюксел.

Възходът на национализма, популизма и крайнодесните движения може да измени дневния ред на ЕС преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г., както и да въздейства на преговорите за бюджета за следващите седем години, коментира изданието.

Юнкер настоя пред стотици местни представители за нуждата да се разграничават "тези евроскептици, които имат да задават върпоси и да изразяват мнения, и глупавите популисти".

"В Европа нараства броят на евроскептиците и те все повече насърчават евроскептичните мнения. Трябва да общуваме с тях", каза Юнкер. "Не можем да построим Европа срешу градовете и регионите. Европа не е единствено Брюксел и Страсбург, а всеки град и регион", подчерта той.

Юнкер подчерта, че някои от проблемите на ЕС като глобалното затопляне, не се стигат само до границите на държавите-членки и че те сами не могат да се справят с тях. 

"Без сътрудничество и сближаване нищо не би било възможно в Европа", предупреди той.

Неговото убеждение бе подкрепено от Комисаря по регионална политика - Корина Крецу.

"Градовете и регионите са най-важните съдружници, с които разполагаме. Сближаването е много повече от инвестиция, политическото сближаване е солидарност", настоя тя.

 

Позиция по темата "субсидиарност" до средата на ноември

 

Миналата година Комисията възложи на работна група да предложи препоръки за това как да се приложи принципът за субсидиарност, да се посочат области, в които ЕС може да върне властта обратно на държавите-членки и да се намерят методи, чрез които по-успешно да бъдат включвани регионални и местни структури в политическия процес.

Субсидиарността е основополагащ принцип на ЕС означава, че всички решения в него се вземат на възможното най-ниско ниво, най-близо до гражданите, а ЕС се занимава само с нещата, които надхвърлят възможностите и отредените по договор компетентности на държавите членки.

"Понякога имам усещането, че като кажем "субсидиарност" имаме предвид "несолидарност". Субсидиарността не може да се противопоставя на солидарността", каза Юнкер.

Той напомни, че някои държави не разполагат с ресурсите да се справят с определени проблеми. Той посочи европейската сателитна система "Галилео", преговорите с африкански страни за намаляване на бежанския поток или борбата срещу климатичните изменения като примери за необходимостта за европейско сътрудничество.

 

Политиката на сближаване след 2020 г.

 

През следващите няколко месеца, ЕК, Европейският парламент (ЕП) и Съветът ще преговарят за следващия седемгодишен бюджет на ЕС след 2020 година. Очакват се съкращения на фондовете за сближаване (кохезия) заради оттеглянето на Великобритания и нейната вноска в касата на ЕС, както и заради новите нужди от финансиране, свързани отбраната и сигурността, миграцията, иновациите. 

Юнкер се солидаризира с регионалните представители, които смятат, че рязнето на кохезионни средства заплашват самото съществуване на тази политика. Той обаче посочи, че това е единственият начин да се осигури финансирането за новите приоритети като сигурността или миграцията. 

"Или трябва да оставим извън бюджета новите предложения, или ще трябва всички да споделим средствата, тоест ще трябва да направим отстъпки, за да осигурим включването на новите приоритети", заяви Юнкер пред публиката.

"Кохезионната политика не е политика от миналото, тя е реална политика на бъдещето", отбеляза Карл-Хайнц Ламберц, президент на Европейсата комитет на регионите.

"Не бива да питаме какво може Европа да направи за нас, а какво можем ние да направим за Европа", добави той, като перифразира сентенцията на Джон Ф. Кенеди - "Не питайте какво може страната да направи за Вас, а какво Вие можете да направите за нея".