Франсис Х. Арнолд, Джордж П. Смит и Грегъри П. Уинтър спечелиха Нобеловата награда за химия за "овладяване на мощта на еволюцията", съобщи сайтът Nobelprize.org. 

"Мощта на еволюцията проличава в разнородността на живота. Нобеловите лауреати за химия за 2018 г. поеха контрол над еволюцията и я използваха за най-голяма облага на човечеството. Ензимите, получени чрез насочена еволюция, се използват за производство на всичко - от биогорива до медикаменти" - пише в изявлението на Кралската шведска академия на науките.

Франсис Х. Арнолд получава половината Нобелова награда за химия за провеждане на първата насочена еволюция на ензими - протеините, които катализират химическите реакции. 

Джордж П. Смит и Грегъри П. Уинтър си поделят другата половина от Нобеловата награда за химия за фаговия дисплей на пептиди и антитела. Фаговият дисплей е лабораторен метод, с който бактериофаг - вирус, заразяващ бактериите, се използва за получаване на нови протеини.

Франсис Арнолд е втората жена, печелеща тази година Нобелова награда. 

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са: Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/. 

Нобеловите награди ще бъдат връчени на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел. 

Тази година паричната равностойност на наградата е 9 милиона крони (873 000 евро). 

През миналата година Нобелова награда за химия спечелиха швейцарецът Жак Дюбоше, германецът Йоахим Франк и британецът Ричард Хендерсън за разработване на криолектронна микроскопия, която революционизира биохимията. 

Нобеловата награда за химия е присъждана 110 пъти на 180 учени, съобщи ДПА.
Нобеловата награда за химия 63 пъти е връчвана на един човек, 23 пъти - на двама и вече 24 пъти на трима учени.
Жените, печелили Нобелова награда за химия, са пет - Франсес Арнолд през 2018 г., Ада Йонат през 2009 г., Дороти Кроуфут Ходжкин през 1964 г., Ирен Жолио-Кюри през 1935 г. и Мария Кюри през 1911 г. 
Два пъти наградата получава британецът Фредерик Сенгър - през 1958 г. за работата му върху структурата на протеините, по-специално на инсулина, както и през 1980 г. за изучаване на базовите вериги на нуклеиновите киселини. 
Средната възраст на Нобеловите лауреати по химия между 1901 и 2017 година е 58 години. Най-младият от тях е Фредерик Жолио-Кюри. През 1935 г. той е само на 35 години, когато поделя отличието със съпругата си Ирен Жолио-Кюри. 
Най-възрастният носител на Нобеловата награда за химия е американецът Джон Б. Фен, отличен през 2002 г., когато е на 85 години.
Сферата, в която наградата е присъждана най-много, е биохимията. 
Нобеловият медал за химия е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява природата под формата на богиня, наподобяваща Изида, показваща се от облаци и държаща в ръце рога на изобилието. Воалът пред лицето й държи Геният на науката.

Ето и кратки биографични данни за тазгодишните лауреати:

Франсис Арнолд е родена в американския град Питсбърг през 1956 година. Тя е един от пионерите в областта на направляваната еволюция в биоинженерството. През 1979 година получава бакалавърска степен по механика и авиокосмическо инженерство в Принстънския университет. По-късно става доктор на науките в областта на химичното инженерство, като защитава дисертация през 1985 година в университета Бъркли в щата Калифорния. Понастоящем е професор в Калифорнийския технологичен институт в град Пасадена.
През 2005 година Арнолд основава компанията Gevo, която специализира в разработката на химически материали и биогорива. Носителка е на много награди. През 2008 година проф. Арнолд става член на Националната академия на науките на САЩ, а името й е увековечено в Националната зала на славата на изобретателите на САЩ.

Джордж Смит е роден в американския град Норуок, щата Кънектикът, през 1941 година. Защитава докторска дисертация през 1970 година в Харвардския университет. Понястоящем е почетен професор по биологични науки в университета в Мисури. Той се занимава с молекулярната визуализация на рака с фагов дисплей. Неговите изследвания са свързани с откриването и локализацията на рака в човешкото тяло в ранен стадий.

Грегъри Уинтър е роден през 1951 година в британския град Лестър, като детството си прекарва в Западна Африка. През 1973 година постъпва в Тринити Колидж в Кембридж. Защитава докторска дисертация в университета в Кембридж през 1976 година. Понастоящем е ръководител на лабораторията по молекулярна биология в университета в Кембридж. Уинтър е автор на многобройни научни публикации и патенти, най-вече в областта на хуманизираните антитела и при създаването на човешки антитела в бактериите. Сър Грегъри Уинтър е член на Лондонското кралско общество и на Академията на медицинските науки на Великобритания. Той е кавалер на Ордена на британската империя и бе удостоен с рицарско звание през 2004 година, пише БТА.