Македонците гласуват днес, 30 септември, на референдум, който ще реши дали държавата ще има ново име - Северна Македония (А македонците в чужбина започнаха да гласуват още в събота). 

Резултатът може да сложи край на продължилия десетилития спор с Гърция и ще отвори пътя на балканската държава към ЕС и НАТО, пише Би Би Си.

Но допитването едва ли ще мине безпроблемно. Страстите и от двете страни - на привържениците на новото име и на противниците - са много големи, а македонският президент Георге Иванов зове за бойкот на референдума.

Какъв е въпросът, на който трябва да отговорят македонците?

"Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО като приемате споразумението между Република Македония и Република Гърция"

Споразумението, до което достигнаха двамата премиери Зоран Заев на Македония и Алексис Ципрас на Гърция през лятото, е за името Северна Македония.

Защо се налага промяната?

Македония обяви независимостта си през 1991 г. след разпада на Югославия. Но според Гърция северната ѝ съседка с името Македония Скопие показвало, че има териториални претенции към регион от Гърция с името Македония. И двате области по времето на Римската империя са били части от римската провинция Македония, спорът връща към 168 г. пр. н. е. И двете страни твърдят, че са наследници на Александър Велики. Гръцките претенции доведоха до това, че в ООН и в другите международни организации новата държава беше назовавана FYROM (Бивша югославска република Македония). Атина наложи вето и на опитите на Македония да се присъедини към НАТО през 2008 г. , възпрепятства и амбициите ѝ за членство в ЕС.

Македония отговори с мощно строителство и наваксване с исторически символи - в столицата Скопие една след друга започнаха да никнат статуи на гръцки герои, а Александър Велики беше в центъра на всички опити за фалшифициране на историята.

Какво представлява сегашното предложение?

През годините са прадлагани най-различни варианти на име, което да бъде приемливо и за двете спорещи страни. През тези 27 години са предлагани много имена, които после са били отхвърляни. Но миналогодишната смяна на правителството в Скопие най-накрая доведе до сериозни преговори с Гърция.

"На нашите граждани вече им прималяваше от този проблем", казва пред Би Би Си министърът на информацията на Македония Дамян Манчевски. "Той тежеше от толкова време на страната", добавя той.

Сегашното предложение е компромис. Македония трябва да приеме "географско определение" към името си, докато Гърция трябва да приеме, че хората, които живеят на север са македонци, които говорят македонски език.

След това Атина трябва да прекрати ветото за присъединяването на Македония към НАТО и ЕС.

И въпросът в референдума акцентира точно върху това като пита македонците дали подкрепят перспективата за членство в двете международни организации като приемат сделката с Гърция.

"Не променяме името си, защото го искаме", обяснява пред Би Би Си македонският премиер Зоран Заев. "Правим го, защото нашето бъдеще е в ЕС и НАТО. Всеки е наясно защо го правим", добавя той.

Това е особено важно за младите хора в страната.

"Младите в Македония са една четвърт от населението ни - и те са една от най-големите маргинализирани групи", казва Дона Костуранова от Младежкия форум по образование. "Те се борят с лошото образование, високата безработица и малкото възможности да успеят. Те много се надяват да видят, че има напредък към по-благоприятна среда"

Според политическата анализаторка Мария Ристреска със споразумението се е избързало.

"Академичните среди не участваха в дебата по темата, както и не всички политически партии. Така че имате споразумение, постигнато между няколко политически актьори, без консенсус в обществото, което е обречено да не успее в дългосрочен план", твърди тя.

Какво ще стане, ако вотът е успешен?

За да е успешен референдумът, трябва да гласуват над половината от македонците с право на глас като от тях мнозинството трябва да гласуват "за" новото име. Тогава македонският парламент трябва да ратифицира смяната на името с две трети мнозинство.

След това е ред на гръцкия парламент, където правителството на Алексис Ципрас е още по-претиснато. По-малкият партньор в управлението вече заплаши да напусне коалицията заради промяната на името на Македония.

Така че има още доста време преди сделката да приключи.

Кампанията

Фермата за фалшиви новини на Македония се прочу още през 2016 г. покрай изборите за президент на САЩ. Не изглежда сега оттам да са се отдръпнали.

Изследване на Трансатлантическата комисия за честност на изборите откри, че хиляди акаунти в туитър пропагандират срещу новото име в социалните мрежи преди референдума.

"Изфабрикувани акаунти са голяма част от гласовете в общото говорене онлайн. Процентът е по-висок от този, който наблюдавахме на предишни избори - в това число в Италия и Мексико", казва старши съветника в Комисията Фабрис Потие.

По думите му се говори за "бойкот" - опитът е да се демобилизират избирателите. За да бъде валиден референдумът, избирателната активност трябна да е над 50 на сто. Те се опитват допитването да падне под този праг и да бъде обявено за невалидно, обяснява експертът.

Но министърът на информацията Дамян Манчевски не е разтревожен.

"Над 70 на сто от македонците все още се информират основно от ТВ новините, а не от социалните мрежи", аргументира се той.