С обявеното сформиране на Iran Action Group/ Екшън група по Иран, администрацията на Тръмп предприема нова стъпка в офанзивата си срещу режима на моллите. Нейната цел, по думите на държавния секретар Майкъл Помпео, е да наложи спазването на икономическите санкции на САЩ срещу Техеран.

При това групата ще може да налага съответни санкции на държавите, които не спазват американското ембарго. Групата ще се ръководи от Браян Хук, който е американският специален пратеник за Иран. Тя ще извършва координация и преоценка на всичките дейности на Държавния департамент, свързани с иранската тематика.

Досега Хук, назначен от предишния титуляр Рекс Тилърсън, ръководеше отдела за стратегическо планиране във външнополитическото ведомство на САЩ – едно от най-влиятелните дипломатически назначения във Вашингтон според списанието "Форин полиси". Преди това Хук последователно е заемал постовете помощник на държавния секретар в администрацията на Буш-син, отговарящ за международните организации, съветник на представителя на САЩ в Съвета за сигурност, специален политически съветник в екипа на старшите сътрудници в Белия дом и съветник в Министерството на правосъдието.

Според същия източник, близо година Хук е подбирал бъдещите си подчинени. Същевременно той е ръководил и преговорите на Вашингтон с европейските съюзници по Иран както преди, така и след излизането на САЩ от ядреното споразумението с Техеран миналия май. След като е участвал скоро в преговори с колегите си от Великобратания, Франция и Германия, той не изключва и преки разговори с иранските власти при условие че последните променят своето поведение в желаната от Вашингтон посока.

Американски анализатори отбелязват огромния му дипломатически опит и умения за да ръководи въпросната работна група. Ройтерс посочва, че в разговорите си с европейските и азиатските партньори на САЩ Хук се е опитал да ги убеди да прекратят вноса на ирански петрол до определената дата – ноември т.г. Самият Браян Хук твърди, че целта на екшън групата е да наложи спазването на икономическото ембарго срещу Иран от страна на другите държави. По думите на Хук, новата структура ще разгърне широкомащабни усилия в целия свят за да принуди иранския режим да промени поведението си: "Стремим се към тясна координация със своите съюзници и партньори във всички краища на света". 

През август т.г. САЩ наложиха първия пакет от икономически санкции срещу Иран, включвщи прекратяването на финансовите транзакции и вноса на ирански суровини. Те предвиждат и санкции за сделките в сферата на автомобилната и самолетната индустрия за граждански цели. През ноември т.г. се очаква приемането на пореден пакет от санкции. "Целта ни към 4 ноември т.г. да сведем до нула вноса на ирански петрол от страните в света", заявява Хук.

А на въпроса дали сформирането на въпросната група съврзано с 65-тата годишнина от организирания от ЦРУ преврат, който свали през 1953 г. тогавашния ирански премиер Мохамед Мосадек, Хук отвърна че става дума за случайно съвпадение. Що се отнася до състава на групата, Хук заяви, че става дума за висококомпетентни дипломати, работещи в Държавния департамент и Белия дом.

По думите на държавния секретар Помпео, вече четири десетилетия режимът в Техеран е източник на насилие и дестабилизация на Близкия изток, чиято цел е да се внесе разнобой в действията на САЩ и техните съюзници, както и да се държи в подчинение иранския народ. С наложените санкции САЩ целят засилването на политическия натиск върху Иран с оглед евентуалното сключване на нов договор с управляващия режим, както и извършването на промяна на неговата вътрешна и външна политика.

Санкциите и иранската икономика

Иранската икономика е изправена пред несигурно бъдеще в условията на безпрецедентните санкции, които САЩ възнамеряват да наложат в рамките на втория пакет от подобни мерки през ноември т.г., който ще допълни вече наложените през август рестриктивни мерки. След като иранската валута вече претърпя загуба от 70% от стойността си, предстоящите санкции, включващи забрана за внос на газ и нефт, заплашват Техеран с финансов банкрут.

Вярно е, че през 80-те години Иран също бе обект на подобни санкции, които бяха последвани от сходни мерки, наложени през 2006 г. Днешните санкции обаче са по-различни, тъй като са част от безкомпромисната позиция на американската администрация, която е решена да промени поведението на режима на айатолласите в региона и преди всичко да ограничи подкрепата му за въоръжените милиции в четири арабски държави. Друга цел на Вашингтон е и принуждаване на Техеран за нов и по-строго дефиниран ядрен договор.

Заплахата от пресушаване притока на твърда валута от износа на енергоносители прави още по-опасно съществуващото народно недоволство, намиращо израз в безпрецедентни демонстрации срещу режима в десетки ирански градове. Израз на уплахата на управляващите е и инициативата на Техеран, който депозира през Международния съд в Хага жалба, в която се твърди, че американските санкции ще предизвикат драматични последствия за иранската икономика. 

Можем да си зададем редица въпроси относно истинското състояние на нещата в Иран. Дали тази страна действително е заплашена от фалит или все пак Техеран ще съумее да оцелее и този път, научен от предишните епизоди на конфронтацията с Америка, когато преустрои икономиката си на военна нога? Какви са иранските резерви, върху които може да стъпи този път в опита си да се измъкне от фалит? И преди всичко - дадоха ли ефект августовските санкции върху поведението на Иран в Близкия изток? 

В частност, западните медии публикуваха доста данни относно иранските авоари в чуждестранните банки - и доколко ще е възможно тяхното изтегляне в условията на санкции. Според главния експерт в "Аперио интелиджънс" Бари Марстон, в миналото говорител на британското външно ведомство, съществуват различни мнения относно стойността на тези авоари. Подобни разлики възникват, според експерта, и при оценка на приходите от нефт на страната, които, естествено, няма да могат да бъдат поддържани в условията на санкциите.

Все пак повечето наблюдатели са на мнение, че замразените ирански авоари в света през 2015 г. са били между 100 и 120 млрд.долара. Наред с това, в доклад на финансовото ведомство на САЩ от 2016 г. се изтъква, че т.нар. Бригада Ал-Кудс, която е най-крупният финансов субект сред другите терористични групировки, притежава 14.3 млрд.долара. В някои доклади се подчертава, че в източноазиатските централни банки има около 50 млрд. долара замразени ирански авоари. Освен това се знае, че преди 2015 г. Иран е успял да изтегли част от вложенията си от Китай, Южна Корея, Япония, Индия и други държави.

Турция и иранските авоари

Една от причините за засилващата се криза в отношенията между САЩ и Турция бе разкриването на гигантска схема, действала в периода 2012-2014 г., с чиято помощ са били легализирани и преведени в Техеран около $13 млрд. от замразените ирански авоари в турски и други чуждестранни банки. Тези детайли изплуваха в хода на съдебен процес в САЩ, приключил през май 2018 г. Сред най-големите турски банки, участвали във въпросната схема, е и държавната Халкбанк.

От американска страна бяха предявени обвинения по адрес на турския министър на икономиката Мохамед Зафер Шаглян, че е взел 50 млн. долара подкуп от Иран, за да улесни въпросната транзакция. Освен това, главно в периода преди 2015 г., бяха наложени огромни глоби за редица банки по света, уличени в същото. Може би най-показателен е примерът с френската банка БНП Париба, глобена с 8.9 млрд.долара. Ако турските банки бяха санкционирани с подобни глоби, това би ускорило и задълбочило сегашната финансова криза.

Иран и шиитските милиции

Една от най-тъмните афери на режима на аятоласите е финансирането на свързаните с Техеран паравоенни милиции. Стремежът на администрацията на Тръмп да прекъсне финансовата нишка между Иран и проиранските милиции в арабските страни е първата крачка към ограничаването на въоръжените конфликти в Близкия изток и Афганиста, както и в други държави по света, където Техеран подкрепя терористични групи.

Според разузнавателни сведения, в периода между 2005 и 2015 г., когато се считаше, че иранската икономика ще се срути под тежестта на санкциите, само финансовите инжекции към близката до Техеран ливанска групировка "Хизбулла" са се увеличили от 100 на 700 млн.долара годишно.

Тези средства са финансирали ролята на въпросната групировка в контекста на сирийската война. Като цяло, подкрепата за сирийския режим и за редица паравоенни групировки, сражаващи се на страната на Асад от Ирак, Афганистан и Пакистан, се оценява между 6 и 20 млрд.долара.