Протестите в Румъния през последните дни ни накараха да се запитаме колко по-зле е положението там, отколкото у нас, за да излязат на улиците десетки хиляди хора. От телевизионните екрани ни обясниха, че протестите са политически мотивирани. И че в това отношение страната ни е дори „по-напред” от северната съседка. Разбирайте - у нас предпоставки за недоволство няма...

Румънците обаче твърдят, че протестират срещу корупцията. И искат оставката на правителството. „По-напред” ли сме в това отношение?

Защо протестират румънците?

Това не са първите, нито ще бъдат последните масови протести в северната ни съседка.

Според различни оценки демонстрантите през миналата седмица са били между 60 и 100 хиляди. Десетки хиляди румънци, които живеят в чужбина, се върнаха, за да участват в протеста. Присъединиха се и десетки хиляди жители на Букурещ, стигна се до сблъсъци, жандармерията използва сълзотворен газ, бяха ранени стотици. Управляващите обявиха, че е застрашен конституционният ред на страната. Бяха арестувани няколко провокатори.

Не можем да гадаем за индивидуалната мотивация на събралите се десетки хиляди хора на площадите в Букурещ в петък. Ясно открояващите се искания обаче са прости: оставка на правителството на социалдемократите и борба с корупцията.

Дълго време Румъния беше хвалена от Брюксел за постиженията ѝ в борбата с корупцията. Причината за това до голяма степен беше работата на Агенцията за борба с корупцията, създадена през 2002 г., когато на власт бяха отново социалдемократите, водени от Адриан Нъстасе. По-късно самият той е обвинен и осъден за злоупотреба с публични средства и корупция.

От 2013 г., когато на власт е социалдемократическото правителство на Виктор Понта, Агенцията за борба с корупцията е оглавявана от Лаура Кьовеши. По закон председателят на антикорупционната прокуратура се предлага от министъра на правосъдието, утвърждава се от Висшия съвет на магистратите (аналог на българския ВСС) и указът за назначаването се подписва от президента.

Под ръководството на Кьовеши атикорупционният орган разследва и повдига обвинения на десетки кметове (членове на управляващите и на опозицията), народни представители, бивши министри и на самия Виктор Понта. От тези, на които са повдигнати обвинения, 90% са осъдени, отчита самата тя.

След няколко неуспешни опита на управляващите да я отстранят от поста ѝ през миналия месец указът за освобождаването на Кьовеши най-накрая беше подписан от президента Клаус Йоханис. Това стана, след като той се опита да блокира уволнението, но Конституционният съд постанови, че държавният глава няма право да се произнася. И беше заплашен от управляващите с импийчмънт.

Преди да успеят да се отърват от Кьовеши, социалдемократите гласуваха в парламента промени в Наказателния кодекс, които декриминализират редица закононарушения и предвиждат затвор за злоупотребата с власт само ако причинените щети надхвърлят 44 000 евро.

Така лидерът на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня, който е осъден за изборни измами и обвинен в злоупотреба със служебно положение, ще се спаси по основната точка от обвиненията срещу него за фиктивни назначения. Прокурорите по делото изчисляват щетите по случая на 24 000 евро, а присъдите в момента не му позволяват да бъде министър.

Падналото през 2017 г. след масови проести правителство на Сорин Гриндяну искаше също да помилва около 2500 затворници, които излежават присъди до 5 години затвор.

Други законови промени предвиждат орязани правомощия на Агенцията за борба с корупцията - тя да се постави под контрола на политически избрани институции, което на практика блокира работата ѝ. Политиците трябва да бъдат информирани, когато срещу тях започне разследване за корупция. Обвиняемите ще имат право да присъстват на разпитите на свидетели. Разследвания ще могат да бъдат прекратявани от прокурори, които не работят за агенцията.

Висшият съвет на магистратите се обяви против промените, които според него премахват разделението между изпълнителна и съдебна власт.

Според последния доклад за напредъка на Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка управляващите уверено вървят назад и унищожават едно по едно постиженията в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

И без Брюксел да им намекне, румънците излязоха на площадите, за да покажат, че не им харесва управляващите да крадат публични средства, че и съвсем безцеремонно да уволняват тези, които се опитват да им пречат, и да отнемат властта на институциите, които трябва да ги пратят в затвора за това.

Защо не протестираме ние?

У нас след дълго протакане с цел борба с корупцията беше създадена Комисията за противодейспие на корупцията и отнемане на незаконно придопитото имущество (КПКОНПИ). За неин председател с гласовете на ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ДПС парламентът избра прокурора Пламен Георгиев. Биографията му повдига немалко въпроси - например епизода с подслушването на покойния шеф на агенция „Митници” Ваньо Танов и унищожаването на записите след това. Някои от заместниците му също не могат да се похвалят с липса на скандали около имената си.

В краткото време, откакто функционира, КПКОНПИ може да се похвали с образувани проверки по няколко случая (повечето от които завършили, без да е установено нарушение). Безспорно най-емблематичен е случаят с кметицата на столичния квартал „Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова. Те бяха арестувани с подкуп от 56 000 евро и оттогава периодично се разхождат оковани между болници и прокуратури.

От работата на КПКОНПИ досега може да се направи заключението, че корупцията у нас е явление, което не се среща при управляващите. Разбирайте - крадат само опозицията и дребните риби. Или поне мегаорганът за борба с корупцията само това открива.

Румънците протестират, защото управляващите унищожиха всичко постигнато в борбата с корупцията - чрез законови промени осъдените излизат на свобода; правомощията на независимата антикорупционна прокуратура се орязват, а директорката ѝ, в чиято воля за прочистване на политиката от крадци румънците очевидно вярват, беше уволнена.

У нас на теория съществува аналог на румънската Агенция за борба с корупцията, но на всички ни е ясно, че тя поначало не е независима от политическо влияние.

Десетки хиляди румънци излязоха не за пръв път по улиците в петък, за да поискат оставката на правителството, отнело им гаранциите, че парите, които те внасят в държавния бюджет, няма да бъдат крадени. У нас такива гаранции никога не е имало.

И очевидно сме свикнали с това...

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".