На централния бонски площад, в подножието на паметника на Бетовен, за няколко дни е кацнал роял, достъпен за всеки желаещ да посвири на него. И същевременно да направи нещо за сближаването на европейците и бежанците благодарение на универсалния език на музиката.

Виенската публика се наслаждава на рояла на открито.

Това е акцията Open Piano For Refugees, тръгнала през 2016 г. от Виена и вече стигнала до 24 европейски града, които гостоприемно се съгласяват да сложат роял в центъра си, а създаваната на него музика да носи не само естетическа наслада, но и практическа полза – щом със събраните средства се насърчава музикалното образование на пристигнали в Европа бежанци.

В дъното на цялата работа са четирима виенски ентусиасти, които вече са дотолкова напреднали с проекта си, че организират цели семестри с уроци по музика срещу символични суми за бежанци и хора с увреждания. Първият в света социален музикален институт ДоРеМи (или поне за друг такъв данни няма) работи във Виена от март, след като в продължение на година и половина инициаторите на акцията организират клавирни концерти на открито по площадите в Австрия, Германия и Швейцария, след което инвестират даренията във възможността да сближат бежанците и изкуството.

В града на Моцарт също се радват и на музиката, и на каузата.

„Всички могат да свирят, всички могат да слушат“, е мотото на кампанията, минала през редица градове в немскиговорещите европейски територии, стигнала до Бон, откъдето ще продължи към Линц, Залцбург, Виена и Мюнхен. Може би и Братислава, но още не е сигурно, казва от името на инициаторите Удо Фелицетер, който с удоволствие наблюдава интереса, на който се радва роялът, поставен на централния бонски площад.

„Когато свирят деца, даренията са много повече“, споделя той впечатленията си.

Но няма вид на човек, развълнуван твърде от материалната страна на нещата – радва го радостта, която присъствието на рояла носи на минувачите.

С даренията се подпомага дейността на виенския социален музикален институт ДоРеМи.

„Музиката не прави разлика межу религиите или произхода – тя свързва хората без думи“, отбелязва Удо, който не само очаква, но и вижда как преминаващите не остават безучастни, интересуват се от смисъла на цялата работа и немалка част подкрепят каузата.

В резултат на тази подкрепа от март насам във Виена успешно функционира музикалният институт ДоРеМи, където учениците се обучават по двойки – единият е местен и по презумпция платежоспособен, а другият е пристигнал неотдавна в Европа и/или се възползва от концепцията „Плащаш колкото можеш“, или може пък да се сдобие с един вид патрон, който да поеме обучението му срещу 170 евро на семестър. Първият от семестрите вече е приключил, сега се събират кандидати за втория, при това не само за уроци по пиано – предлага се и обучение по различни видове ориенталско музициране, поднесено от компетентни преподаватели.

„Обединява ни магията на музиката, социалният ангажимент и убеждението, че светът може да стане по-добър и по-музикален“, казва Удо, който харесал идеята за поставяне на пиано на открито, след като се натъкнал на нея по време на един велопоход из Украйна.

И доразвил видяното заедно със своите съмишленици.

Неизбежно в града на Бетовен от рояла зазвучава „На Елиза“ - в изпълнение, както се оказва, на иракски кюрд.

„Аз съм от България“, му казвам, за да поддържам разговора, и получавам „висока оценка“ – харесвам България, това е страната, през която минаваме, за да стигнем дотук. На младежа не му липсва нито самочувствие, нито концепция – в Германия стресът е твърде много, във връзка с което смята да продължи към Канада.

И Удо от Виена казва, че би заминал за Канада, но засега обикаля Европа с рояла, работещ в полза на бежанците, и е твърдо решен да направи за тях колкото може повече. Когато музикалният инструмент поосиротее откъм интерес, сяда и самият той показва какво може, а то не е малко.