През 50-те цветнокожите в Америка не могат да посещават определни барове, посещават отделни тоалетни, нямат право да сядат на първите места в автобуса, нито да делят двойка седалки с бели пътници. „Цветната секция” в автобусите се меняла при нужда – ако нямало достатъчно места, чернокожите трябвало да се преместят към задната част на автобуса, да се возят прави или да слязат от превозното средство (въпреки че са 75% от редовните пътници). През зимата на 1955 г. обаче Роза Паркс отказва да отстъпи мястото си в градския транспорт на бял мъж, вследствие на което е арестувана за нарушаване на закона за сегрегацията, припомня сайтът на института „Смитсониън“.

Отказът на Паркс и ответната реакция на властите в Алабама (осъдена е за гражданско неподчинение да заплати глоба от 14 долара) предизвикват продължителни протести за равноправие от чернокожото население в щата – т. нар. Автобусен бойкот. Чернокожото население отказва да се качи на градския транспорт, докато правилата не бъдат променени и автобусите нямат разпределени секции. Начело на бойкота е Мартин Лутър Кинг.

Повече от 60 години по-късно домът на Роза Паркс в Детройт, където се премества да живее след случката, има интересен живот. През 2014 г. племенницата на Паркс, Реа Маккоули, купува събарящата се къща за 500 долара. Първоначалната ѝ идея била да я превърне в музей, но така и не успява да намери финансиране за целта. Късметът ѝ се усмихва през 2016 г., когато американският артист Райън Мендоса се включва в проекта и подрежда вещите от дома на активистката за граждански права в арт инстлация, гостувала и в Берлин.

Днес къщата е запазила външния си вид, но няма да се продаде за 500 долара въпреки силно олющената си фасада. Ще бъде предложена на търг – и очакването е, че ще се продаде за сума между 1 и 3 млн. долара. Аукционерите се надяват, че спечелилият търга ще е музей или организация, които имат инерес да изложат дома като артефакт.

В началото къщата на Роза Паркс не била особено щастливо място – стопанката ѝ напразно търсела постоянно работно място, докато същевременно опитвала да издържа голямото си семейство. Намира си работа чак през 1965 г. като административен помощник на детройтския конгресмен Джон Кониърс.

От април 2017 г. до януари 2018-а къщата на Паркс била изложена в Берлин. Мендоса изпитва интерес към „неща и хора, забравени на едно или друго ниво”, и решава да я реставрира.

Стивън Лубар, професор по американски науки в университета „Браун”, посещава къщата, когато я връщат в Америка за изложение в Роуд айлънд.

„Странен обект е тази къща. Не е домът на Роза Паркс, както по принцип я дефинират, тя никога не е притежавала собствена къща. Не е и цялата къща: голяма част от нея била твърде изгнила, за да се премести”, споделя той впечатленията си.

Част от обзавеждането е запазено, но много неща са добавени от Мендоса по разкази на племенницата на Паркс – Маккоули.

„Тази къща е минала през всичко. Радвам се, че не е красиво боядисана, с цветя и оградка. Тук не говорим за приказка, няма Хензел и Гретел. Става дума за жена, която е жертвала много, която е страдала”, казва Маккоули пред „Ню Йорк таймс” през 2017 г.

"Площад Славейков"