В ръцете на енергийния министър Теменужка Петкова е да предприеме последен опит, за да постигне България споразумение с Европейската комисия и да избегне санкции от над 300 милиона евро по т.нар. "газово дело".

Парламентът й даде днес мандат да предприеме действия за постигане на съгласие по заведеното през 2012 г. от Европейската комисия (ЕК) дело срещу държавния газов монопол на българския пазар. Законопроектът беше внесен спешно от група депутати от ГЕРБ начело с Делян Добрев. 

С гласуването днес се допълва решение на Народното събрание от 2017 г., с което правителството бе задължено да предприеме тактиката по непризнаване на вина.

Решението от ноември м.г., подкрепено единодушно от всички в 44-ото НС гласи:

"Подкрепят приключването на Дело COM/В1/АТ.39849-БЕХ Газ по реда на чл. 7 от Регламент No1/2003 без признаване на твърдените нарушения и без поемане на отговорност за тях, като бъдат изпълнени задълженията, произтичащи от евентуално забранително решение, включително евентуална финансова санкция". 

Като аргумент за подкрепа на внесеното "допълнение" по това решение председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев изтъкна постигнатото споразумение между "Газпром" и Европейската комисия. На база на това споразумение, постигнато след 6-годишно разследване на ЕК по отношение на монополното положение на руската компания на пазарите на Централна и Източна Европа, "Газпром" няма да плаща санкции. Освен това Еврокомисията задължи "Газпром" да продава синьо гориво на конкурентни цени на тези пазари, в т.ч. и в България, а руският газов монополист няма да иска от България обезщетение за спирането на проекта "Южен поток". 

Смятаме, че България като по-малък нарушител и като член на ЕС може да постигне споразумение по чл. 9 от Регламента, а не да търпи финансови санкции по чл. 7, заяви Делян Добрев.

Делото, заведено в Съда на ЕС в Люксембург преди 6 години, е срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг (БЕХ), че са злоупотребили с господстващо положение и са възпрепятствали други компании да получат достъп до газопреносната мрежа, газохранилището в "Чирен" и др. Ако България не се споразумее с ЕК, е заплашена от санкции, които могат да надхвърлят 300 милиона евро. 

ЕК заведе делото, след жалба на "Овергаз", че българските държавни газови компании не са й осигурили достъп до газовата инфраструктура. Компанията на Сашо Дончев искаше да ползва тръбите на "Булгартрансгаз", за да внася директно синьо гориво, вместо да го купува от "Булгаргаз". Тогава "Газпром" все още притежаваше 50% дял в "Газпром", но в края на 2015 г. обаче "Овергаз" беше отрязан от доставки от "Газпром".

Ябълката на раздора е, че държавната газова компания не предоставя задължителния според изискванията на ЕС максимален капацитет за доставка на газ в двете посоки във всички входни и изходни точки. Става въпрос за точките, в които българската газопреносна мрежа се свързва с румънската - при Негру вода, и с гръцката - при Сидирокастро.

Според Еврокомисията "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз", които имат общ собственик и са свързани лица, злоупотребяват с положението си на пазара. Брюксел настоява в собствеността на газовата мрежа да влезе стратегически инвеститор и това е сред условията за прекратяване на делото. Става въпрос за продажба на мажоритарен дял. Българските управляващи обаче са твърдо против подобна идея и бяха склонни на миноритарен дял, като на инвеститора се даде право на вето по важни за "Булгартрансгаз" решения.