СИМОНА РУСЕВА

Близкият изток, Ирак, Украйна... Международните кризи са повече от една и при всички Европейският съюз би следвало да извади тежката си дипломатичческа артилерия. Тя обаче си позволява фатално мълчание.

                        Тео Зомер

Така Тео Зомер започва коментара си по жежките точки на планетата и бездействието на висшите европейски политици, публикуван във влиятелния германски седмичник “Ди Цайт”.

“Какво става в Европа? Светът е пламнал отвсякъде - в Близкия изток, където Арабската пролет премина в леденостудена зима, където израелци и палестинци за кой ли път са в горещ конфликт без изглед за победа или мирен компромис”, изрежда авторът.

Той не подминава терористите ислямисти в Сирия, Ирак, Сомалия, Далечния Изток, за да стигне и до кризата в Украйна, отстояща само на час и половина полет от Германия.

“Конфликтът в Украйна излиза извън контрол и заплашва отново да хвърли Стария свят в конфликт Изток-Запад”, предупреждава Зомер и пита: “Къде обаче е Европа? В летен отпуск. Кога за последен път се чу нещо за лейди Ащън, върховната представителка на ЕС за външна политика и сигурността? А за монсеньор Ван Ромпьой, президента на Европейския съвет? Или пък за все още президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу? Пазителите на конюшната изрязват за архива публикации във вестници. Говорители от втория ешалон дават кухи изявления. Шефовете мълчат. Единствено в НАТО, която се подготвя за обявеното от нея историческо заседание през септември в Уелс, думата има генералният секретар Расмусен. Той ходи до Киев и налива масло в украинския огън.”

Наред с това Зомер съзира огромна пропаст между изискванията на деня и реалните действия. И не идело реч само за слабо ръководство, а за липсата на такова.

“Сформирането на новата Европейска комисия, която би могла да придаде на ЕС профил и вярна посока, се отлага поради най-дребнави причини: един хоризонт като от църковна камбанария и то в момент, когато въпиющ необходим е световен взор. А и външните министри на най-важните европейски държави – Германия, Франция, Великобритания, Полша, изглежда не са в състояние така да съгласуват отпуските си, че в името на Европа да надигнат общ глас и да  призоват към разум. Докато историците пишат усилено за поуките от 1914 г. (началото на Първата световна война – б. р.), държавниците пращат всичко на вятъра и са като лунатици”, гневи се авторът.

И ако имало светъл лъч, то това била взаимната публикация на двама бивши външни министри – на руснака Игор Иванов и на британеца Малкълм Рифкин. Наскоро двамата предупредиха за реален риск от една нова студена война  и дори от ескалация, която би могла да доведе до атомна война.

“Те не се задоволиха само с предупреждения. Изхождайки от опита си, двамата направиха конкретни предложения. Те настояват западните и руските въоръжени сили да се оттеглят на достътъчно разстояние едни от други; за непрестанен обмен на информация за военни маневри и движения на военни сили, които биха могли да станат повод за недоразумения. И политическо въздържание на двете страни не само в Украйна, а извън нейните граници. Двамата горещо пледираха за задълбочаване на диалога между НАТО и Москва при настоящата криза, а не контактите да се прекъсват. Преди всичко обаче двамата настояват за дипломатическа офанзива от формата на конференцията в Хелзинки през 1975 г., за да се преодолее пропастта между Запада и Русия по въпросите на сигурността, териториалната цялост и спазването на човешките права”, припомня Зомер акценти от съвместната публикация. Според него това е пътят за стабилизирането на Украйна.

По отношение на Русия и Украйна Зомер обаче припомня една английска мъдрост: “Дай им това, от което се нуждаят, но не всичко, което искат.”

За да се избегне опасността кризата в Украйна да се задълбочи дотолкова, че вече да не зависи от политическата воля на участниците в нея, а от случайността, Зомер зове: “Европа трябва категорично да подкрепи идеите на Иванов и Рифкин. Предпоставка за това обаче е скоро сърцати ездачи да яхнат конете в сегашните пустеещи европейски седла.”