СИМОНА РУСЕВА

Германия въвежда драстични мерки срещу социалния туризъм за граждани на държави от Европейския съюз.

Срокът за търсене на работа се намалява наполовина – от 1 година на 6 месеца. Ако през това време чужденците не си намерят работодател, те трябва незабавно да напуснат страната. При сегашната уредба те започват да получават социални помощи.

Ако се установят документни измами, примерно фалшив трудов или граждански договор, и злоупотреби с права, такива граждани ще бъдат гонени от Германия и те няма да имат право да влизат отново в страната за срок до 5 години. Сега тази крайна мярка се прилага единствено при извършването на тежки престъпления.

Детски надбавки родителите ще могат да получават, само ако имат данъчен идентификационен номер. Което ще рече, че работят.

Тези и още ограничения са залегнали в нов законопроект на федералното правителство. Акценти от него бяха съобщени днес от германските медии. Очаква се правителството да оповeсти новия законопроект на 27 август.

Новата уредба се отнася до всички граждани на държави от ЕС. Публична тайна е обаче, че подготовката на законопроекта започна в началото на годината след кампания на баварския ХСС, съуправляващ в Берлин. Българи и румънци бяха заклеймени като социални турсисти. Лозунгът беше: “Който мами, изхвърча от Германия!”

Канцлерката Меркел успокои топката, като нареди сформиране на експертна група на ниво зам.-министри. Те трябваше да проучат фактите и ако се установи реална опасност от източване на социалните каси, да предложат мерки. 

Въз основа на техния анализ е бил подготвен сегашният законопроект. Той прави невъзможно източването на социалните каси.

Спира и кранчето за получаване на детски надбавки. В момента и безработните българи и румънци имат право на такива. Твърде често децата им са в родината. Това вече няма да е възможно. На такава екстра могат да разчитат само работещите и то ако децата са при тях.

А детските в Германия са завидни и от тях много наши мургави сънародници преживяваха добре. За първо и второ дете се полагат по 184 евро. За трето – по 190 евро, за четвърто и всяко следващо – по 215 евро.

Така едно семейство с три деца прибира месечно по 558 евро, а с четири – по 773 евро.

Макар изработването на законопроекта да тръгна от воя срещу българи и румънци, статистиката е безпристрастна. В края на 2013 г. във ФРГ са живеели 3,1 милиона граждани от други държави от ЕС, което е с 10,6 на сто повече от предходната година. Българите и румъците са били 414 000 души, но пък при тях притокът е бил с 27,9 на сто по-голям в сравнение с 2012 г.

Средната безработица за Германия за март т. г. е била 8,4 на сто. При чужденците процентът е 15,8 на сто, а при българите и румънците – една 10,5 на сто, което е малко над средното за германците.

“В болшинството си българите и румънците работят. На тях обаче им плащат ниски надници и на тези хора се полагат помощи, за да се стигне  до жизнения минумум. Това обаче, което получават като надбавки от социалните каси върху заработеното, е далеч по-малко от техните вноски за пенсионно и здравно осигуряване. Изобщо не може да се говори за злоупотреби със социални помощи”, заяви за “Франкфуртер алгемайне цайтунг” експертът по миграция Херберт Брюкер.
Малко пояснение. Ако семейството е 4-членно, жизненият минимум е 1460 евро само за живот. Отделно за наем се полагат около 700 евро или общо 2160 евро. Ако родителите работят и техните доходи са под тази сума, да кажем 1800 евро, то разликата до 2160 евро (в случая 360 евро) се изплаща от социалните каси. 

Да, Германия е социална държава. Ако си трайно безработен или дори да нямаш нито 1 ден трудов стаж, получаваш социални помощи, които не са ограничени във времето. Ако работиш, но получаваш по-малко от жизнения минумум по немските стандарти, държавата доплаща разликата.

Въпросът е кои имигранти имат право на тази екстра. Отговорът дава новият законопроект.