Хърватските триумфи на Световното се дължат на духа, изкован в нацията по време на войната с всички загуби, саможертви и неволи. Както и на любовта между родителите на играчите.

Такова е обяснението на защитника Деян Ловрен от "Ливърпул", един от героите, извели "ватрените" на финал срещу Франция в неделя. 20 години след третото място на Мондиала във Франция Ловрен и съекипниците му задминаха постижението на славните си предшественици като Давор Шукер, Звонимир Бобан и т.н.

В елиминациите Хърватия три пъти догонваше в резултата, два пъти спечели с дузпи, а на полуфинала отстрани Англия с победен гол на Марио Манджукич във второто продължение.

"Мисля, че нашият манталитет направи разликата, заяви Ловрен в Москва. - Минали сме през много неща. Война, всичко около нея, положението в страната ни и сега не е перфектно, но е просто невероятно колко много таланти имаме в спорта. Вижте баскетбола, хандбала, водната топка, тениса, разбира се. Не са само във футбола, всичко е много по-голямо."

Ловрен стига по-далеч:

"Бих казал също така, че произлизаме от здрави семейства. Добри майки и бащи, които са ни заченали с любов."

Бранителят имаше труден в сезон в "Ливърпул", като в един момент дори загуби титулярното си място. Беше критикуван и дори подиграван от винаги хапливата и склонна към крайно противоположни оценки британска преса.

Той повтори думите на Лука Модрич, изречени пред медиите след победата над Англия, че липса на уважение и пренебрежение е мотивирало допълнително хърватите. Те чели и гледали в интернет прогнози на английски анализатори, според които "ватрените" щели да грохнат заради предишните си два тежки сблъсъка. 

"Понякога сме третирани несправедливо, продължи в този дух един от "воините" в тима, както ги определи Гарет Саутгейт. - И в моя случай беше така. Но сега всички в Хърватия и по света знаят, че ние написахме своя история. И тя е специална. Три поредни мача играхме по 120 минути и въпреки това бяхме по-свежи от англичаните. Преди мача те ни отписаха, но се видя кой издържа физически. Просто и ясно. Всичко е до психика."

Ловрен помни 1998 г. И е щастлив, че името му стои до тези на неговите герои от детството.

"Получихме възможност да доставим на нашия народ радост така, както преди 20 години и се възползвахме, продължава 29-годишният играч, който на 5 юли празнува рожден ден. - Бях на 9 години и помня как майка ми крещеше и плачеше след загубата от Франция на полуфинала. Може би е време за реванш, но знам, че ще е много трудно. Французите са фаворити, това е повече от ясно. Но на нас това ни харесва. Считаха ни за аутсайдери още от първия ден тук."

Ловрен не е забравил някои от тежките си моменти през сезона. Като например загубата на финала на Шампионската лига от "Реал" (Мадрид) с 1:3. Както и един мач с "Тотнъм", в който "шпорите" спечелиха с 4:1, а националите на Англия Хари Кейн и Деле Али вкараха голове, съответно два и един. Ловрен сгреши няколко пъти.

"Минах през много помия, но сега нещата се обърнаха. Не искам да бъда арогантен, но пак ще кажа: доказах, че съм един от най-добрите защитници в света. Не мога да разбера въпросите за това 4:1. Да, сбърках, но какъв е смисълът все да се гледа в миналото? Много неща се изговориха за мен, но те ме мотивираха допълнително да продължа да се трудя и докажа отново. Не спечелихме Шампионската лига, но сега мога да стана световен шампион", завърши един от лидерите в тима на Хърватия.