Държавите на първа линия не могат да понасят цялата тежест на бежанския поток, потвърди позицията си по въпроса с мигрантите българският премиер Бойко Борисов в Брюксел, където държавите членки на ЕС се събраха, за да обсъдят проблемната тема.

"Държавите, които са на първа линия, когато регистрират по международно приетия начин бежанци, които искат да отидат в други страни, след това не трябва да бъдат връщани обратно. Защото иначе първите държави ще понесем цялата тежест", каза той.

Българският премиер изтъкна добрите резултати на страната при охраната на границите и отбеляза:

"Ако кажат - хванали сме шестима души, влезли нелегално през България - да ги върнат. Но за това, че спазваме международните конвенции за влезлите през наши КПП... и след това те заминат за Европа, те не могат да ги направят вечно наши. Да кажат: "Не, върнете се в държавата по произход". И в един момент на тях може да им хареса - да, не е Германия, но България се развива добре, Гърция се развива добре, Италия..."

Въпросът с мигрантите се превърна в централен за Европейския съвет в Брюксел след като германското правителство настоя значителна част от над единия милион, които пристигнаха в страната след 2013 г., да бъдат върнати обратно в т. нар. държави на първа линия като България, Гърция или Италия.

Това става, след като коалиционният партньор на германския канцлер Ангела Меркел – баварският Христиансоциален съюз (ХСС), поиска бързо разрешение на мигрантската криза. Германският министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер, който е от ХСС, заплаши преди седмици, че ще връща принудително мигрантите, заловени на германската граница.

Борисов предложи и европейска предупредителна система - "както в България имаме "код жълто", "код зелено", "код червено", и когато се спомене, хората знаят: в единия случай ще има лек валеж, в другия - много, и вече "червен код" означава да се вземат превантивни мерки. Така да бъде създадено тристепенно в Европейския съюз като нива на действие, които в зависимост от нивото на вълната (от мигранти), защото в момента нямаме вълна, но ако имаме, автоматично да се задействат тези нива".

Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер изтъкна, че съюзът трябва да покаже уважение, когато иска от Африка да помогне с въпроса за мигрантите.

"Искам да отбележа, че ние тук в Брюксел не можем да взимаме решения за северноафриканските страни", предупреди той. Юнкер призова "някои" лидери да проявяват сдържаност, когато взимат решения относно центрове за мигранти извън ЕС.

Това бе и позицията на германската канцлерка Ангела Меркел, която заяви:

"Не можем да направим това през главите им", предупреди тя и припомни, че споразумението за миграцията между ЕС и Турция е било договорено и от двете страни. 

Меркел добави, че защитата на външните граници е нещо, което обединява Европа и заяви, че европейските лидери ще обсъждат темите за "Фронтекс", за охраната на границите, за вторичната миграция.

"Страните, в които пристигат много бежанци, се нуждаят от подкрепа. Но бежанците и мигрантите не могат да избират в коя страна да поискат убежище", добави тя.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза при пристигането си в Брюксел, че от 2015 г. съюзът е успял да ограничи с 96 процента миграционния поток, защото е решил да сътрудничи с трети страни и да блокира незаконната миграция извън ЕС. Той призова срещата на върха да се фокусира върху европейските външни граници, в това число и върху проекта за платформи, на които да бъдат разполагани мигрантите.

Италианският премиер Джузепе Конте заплаши да наложи вето на заключенията от срещата на върха на ЕС, посветена на въпроса за миграцията, ако исканията на Италия не бъдат удовлетворени. Той каза, че Рим иска всички думи на солидарност по въпроса за миграцията да се изразят днес в конкретни действия.

"Италия няма повече нужда от думи и от изявления, ние се нуждаем от конкретни действия", каза Конте.

Той беше подкрепен от премиера на Холандия Марк Рюте, който предупреди, че Европа не е готова, в случай че миграцията започне отново да нараства. 

Френският президент Еманюел Макрон се обяви за колективно справяне с проблема:

"Ние всички ще направим прост избор - искаме ли национални решения, или вярваме в европейските решения и сътрудничество? Що се касае до мен аз ще защитавам европейските решения и сътрудничеството в ЕС и в Шенген в рамките на действащите споразумения", каза Макрон.

Той призова и за модернизиране на тези споразумения.

"Това е работа, която трябва да се направи отвъд границите на Европа, на границите на Европа и в Европа, базирайки се на два принципа: отговорност и солидарност", каза той.

Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че "основният въпрос не е миграцията, а демокрацията в Европа". Той допълни, че "въпросът е в това в какво вярват хората, в това какво трябва да се направи". С него се солидаризира премиерът на Словакия Петер Пелегрини, който заяви, че най-големият приоритет е защитата на външните граници на ЕС.

Премиерът на Чехия Андрей Бабиш също се обяви за укрепване на външните граници на ЕС и каза, че по негово мнение Италия, Гърция, Испания и Малта носят първостепенна отговорност за охраната на южните граници на ЕС. Той отхвърли инициативата на Италия всички страни в ЕС да споделят солидарността за спасяване на бежанците в Средиземно море и каза че корабите с бежанци изобщо не бива да напускат африкански пристанища по посока Европа.