Резолюцията на Общото събрание на ООН за незабавно изтегляне на руските войски от Приднестровието не е победа на молдовската дипломация, както смята Кишинев, а резултат от политиката на САЩ.

Това заяви пред "Независимая газета" (НГ) германският експерт Александър Рар. Заради връхлетялата го миграционна криза ЕС се занимава със собствените си проблеми и е обърнал гръб на Молдова - фактически Европа е отстъпила страната на американците, чиято цел е да изтласкат от региона Русия. Това може да сложи край на миротворческата мисия в този регион, смята аналитикът.

"Ръководството на Молдова, нейното правителство и парламентът не биха могли самостоятелно "да прокарат" в ООН резолюция за изтегляне на руските войски от Приднестровието. Зад успеха на тази акция стоят САЩ, поставили си задача да изтласкат Русия от постсъветското пространство. Хората в Приднестровието обаче имат свое виждане за присъствието на Русия в региона и САЩ ще трябва да се съобразят с това.

 

ЕС в момента се бори със собствени проблеми, свързани по-специално с мигрантите, и не му е до Молдова. Можем да кажем, че ЕС е оставил тази страна изцяло на американците. И общността няма да се занимава с приднестровското уреждане, както преди, този процес също ще бъде поет от САЩ. Натискът на Запада върху Русия ще се усеща не само в Приднестровието: американците се заловиха вече с молдовските избори - първо с местните, а наесен и с парламентарните. Целта е да засилят прозападната ориентация на страната, да не допуснат смяна на външнополитическия й вектор с евразийски и проруски", обясни пред НГ Александър Рар, научен сътрудник на Германско-руския форум.

Резолюцията на ООН за изтегляне на руските войски е декларативна, посочи експертът. Задачата й е да покаже кой има тежката дума. Затова западните медии изобщо не реагираха, щом ООН гласува документа.

Но в зоната за сигурност по Днестър, контролирана от тристранните миротворчески сили (по един батальон от Молдова, Приднестровието и Русия плюс украински военни наблюдатели), започна движение на руска военна техника. Приднестровската делегация в Обединената контролна комисия (ОКК), наблюдаваща зоната за сигурност, сочи за причина възникналото напрежение около бившия район на бойни действия. Молдовската страна в комисията обаче заяви протест - в движението на военни машини и бронетранспортьори по приднестровските пътища тя вижда демонстрация на сила от страна на Русия.

Молдовски медии информираха примерно, че на магистралата Дубосари - Григориопол - Тираспол (в Приднестровието) са забелязани колони от техника с военно предназначение на Оперативната група руски войски, за чието прехвърляне не бе съобщено предварително. Става дума за 11 бронетранспортьора и 25 камиона УРАЛ, ЗИЛ и УАЗ. Има данни, че номерата на повечето единици бойна техника са били скрити, информира сайтът vesti.md. Руски представители в ОКК обясниха, че техниката е изпратена към складовете с боеприпаси с цел подсилване на охраната им.

Ще припомним, че на 22 юни Общото събрание на ООН призова Русия да изтегли войските си от Приднестровието. Документът, внесен от Молдова, бе приет с обикновено мнозинство - "за" гласуваха 64 страни, против - 15, а 83 се въздържаха.

Историята с тази резолюция до голяма степен е спектакъл, предназначен за зрителите в чужбина, отбеляза Игор Шорников, директор на Института за социално-политически изследвания и регионално развитие.

"Миротворческата операция на Русия по Днестър, както и мирът в нашия регион, станаха заложници на трудната предизборна ситуация в Молдова. В навечерието на вота за парламент, насрочен за ноември, властта се показа крайно уязвима за натиска от Запад. За да опазят сегашния режим, Конституционният съд, парламентът и правителството трябва да демонстрират дейни усилия за преустановяване на руското военно присъствие", заяви Шорников.

По думите му точно това цели неспиращият вече над година политическо-дипломатически натиск на Кишинев върху миротворческия механизъм.

Молдовското ръководство впрочем изтъква в последно време, че искането за изтегляне не засяга миротворците. Външният министър на Приднестровието Виталий Игнатиев обаче подчерта, че "в региона няма никакви други руски военнослужещи освен миротворческия контингент, а изтеглянето на миротворците без съгласието на приднестровския народ е недопустимо".

Резолюцията на Общото събрание на ООН за Приднестровието няма да е фактор за по-нататъшен напредък на преговорите между Кишинев и Тираспол, заяви Дмитрий Полянски, заместник на постоянния представител на Русия към световната организация. 

Приетата от ООН резолюция сериозно ще увреди молдовско-руските отношения, заяви президентът на Молдова Игор Додон.

"Молдовското правителство внесе в ООН инициатива за изтегляне на руските войски от територията на Молдова, целяща единствено да изостри ситуацията в страната и сериозно да накърни молдовско-руските отношения. Резолюцията само ще влошава позициите на Кишинев, включително засягащи стремежа към възможно най-бързо политическо уреждане на приднестровския конфликт", каза Додон.

Междувременно премиерът на Молдова Павел Филип окачестви приетата от ООН резолюция за Приднестровието като успех за молдовската дипломация. 

Бившият приднестровски външен министър Владимир Ястребчак коментира за НГ, че "теоретично Кишинев има право да иска изтегляне на руските войски". Но трябва за целта да анулира своя подпис под споразумението от 1992 г., според което руските миротворци влязоха в Приднестровието, посочи политикът.

"Тогава трябва да възстановим разграничителната линия между страните", добави той и уточни, че по това не се работи. 

Ястребчак свърза действията на Молдова, прокарала резолюцията за Приднестровието в ООН, с предстоящите парламентарни избори в страната - кишиневските власти не желаят да спечелят партиите, обявили се за развитие на връзките с Русия.

"В Молдова няма категорично проруски партии, нито политици, но има такива избиратели, това е положението. Игрите се водят именно около хора от тази категория", добави той.

В Кишинев вчера се състоя протест срещу непризнаването на резултата от изборите за столичен кмет. ЦИК обяви, че начело на общината е избран Андрей Нъстасе, председател на движението "Достойнство и истина". Но градският съд, а после и апелативният не потвърдиха мандата му. Опозицията твърди, че съдебните решения са политически, продиктувани от лидера на управляващата Демократическа партия Влад Плахотнюк. Демонстрантите предложиха протестът да премине в гражданско неподчинение.