СИМОНА РУСЕВА

Индонезийката Джамаля Раудатул държи в здрава прегръдка дъщеря си Яна (14 г.), като че отново е виснала опасност от трагична раздяла. Съдбата на едно семейство, оплаквало 10 години дъщеря си и неописуемото му щастие днес след невероятна развръзка развълнува света.

На 26 декември 2004 г. земетресение със сила 9,1 по скалата на Рихтер разтърси Индонезия, последва смъртоносно цунами. Водните маси погълнаха цели градове и села. Най-силно пострада провинция Банда Аче. От общо 230 000 жертви на природната стихия там загинаха 170 000 души.

В същата провинция от лицето на земята изчезва и къщата на Джамаля Раудатул и съпруга й. Родителите се борят за живота на трите си деца. Всички са се вкопчили в една дъска. Майката се моли Богу горещо да пощади поне рожбите й. Но не би! 
Водата се оказва по-силна и отнася две от децата -  Яна на 4 годинки и 7-годишното й братче Ариф. По чудо оцелява третото дете Ажари.

Джамаля показва двете си деца от времето, когато са изчезнали.

Отчаяните родители издирват децата си, но надеждата да ги открият се топи с всеки изминал ден. Мъката им е огромна, но нищо не могат да направят срещу природната стихия, отнела им най-скъпото. Те оплакват децата си в продължение на 10 години, смятайки ги за мъртви. 

Какво се е случило по Коледа на 2004 г.?

Водите носят малката Яна и братчето й, вкопчили се в дървена отломка.  По едно време момченцето изчезва от погледа на сестричката. Дъската я носи по бурната водна повърхност към остров в съседната провинция Барат Дая. Рибар съзира безпомощното дете и го спасява от коварната водна прегръдка. Мъжът прибира момиченцето у дома си в Блангпиди. Там то расте при него и майка му. 

Тези дни чичо на Яна случайно отива по работа в провинция Барат Дая и то точно в Блангпиди. Той не може да повярва на очите си, когато на улицата зърва девойче. Това не може да е никое друго, освен неговата племенница! Чичото се свръзва с рибаря, който му разказва как преди 10 години е спасил детето.

“Сърцето ми се разтуптя, когато зърнах детето си след толкова години”, разказва сега майката Джамаля, цитирана от световните медии. Макар да са минали толкова години, тя веднага е познала детето си – с очите и  сърцето си. Въпреки това жената е готова на ДНК-тест, който несъмнено би доказал, че Яна е нейна дъщеря. 

Сега само кожата на момичето била по-тъмна от времето, когато е изчезнала. Причината – редовно е придружавала приемната си майка, всъщност родителката на спасителя й, да събират миди по крайбрежието под палещото слънце. 

Малката Яна разглежда семейни снимки на телефона на майка си.

 

Чуждата жена добродетелка навремето не можела да разбере името на детето, тогава то още не говорело правилно. Така то растяло 10 години като Вени. Ходило и на училище, вече завършило 4-и клас. Душевната травма обаче след цунамито оставила известни психически поражения. Момиченцето изпитвало непрестанен страх и почти не се отделяло от новото си семейство.
“И двамата с мъжа ми сме безкрайно щастливи. Благодарим на Бог, че след 10 години ни върна рожбата”, изрича с радост майката Джамаля. 

Сега тя е обнадеждена, че може да намери и другото си дете – сина Ариф. Родителите вече са подели акция по издирването на момчето. Щом Бог е сътворил чудо да им върне Яна, той ще им помогне да намерят и брат й. Стига да е жив.