Как реагира Европа по конфликта със САЩ за наложените от Доналд Тръмп наказателни мита за внасяни от Европа стомана и алуминий? Държат ли Брюксел и Париж ключът към решаване на спора? Външнополитически постигнал ли е зрелост Европейският съюз? На тези и други въпроси отговаря в коментара си Маркус Бекер, кореспондент на сп. «Шпигел» в Брюксел. Предлагаме ви неговата позиция с незначителни съкращения.

Тези дни са решаващи за Европейския съюз, поне за германския министър на икономиката Петер Алтмайер.

«Ние сме в началото на една решаваща седмица», зяви в понеделник Алтмайер преди срещата си с негови колеги от ЕС в Брюксел. По същото време там се срещнаха и външните министри на държавите членки на съюза. Следва и провеждането в Париж на годишната конференция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (в нея участват 35 държави – бел. ред.)

Темите са изключително различни, но на заден план е едно и също – предизвикателството, провокирано от курса на президента на САЩ Доналд Тръмп. Ако не се случи малко чудо, в петък САЩ ще въведат наказателни мита за внасяни от Европа стомана и алуминий. ЕС заплашва с ответни мерки. За допълнителни ядове допринася и излизането на САЩ от ядреното споразумение с Иран, обвързано със заканата на Тръмп за въвеждане на санкции срещу европейски фирми и предприятия, които не прекратят незабавно бизнес отношенията си с Иран.

Възмущението е огромно

«Ако ЕС го допусне, ще се превърне във футболна топка на други сили», предупреди председателят на Комисията по търговия в Европарламента Бернд Ланге.

«Европа не бива да го допусне и е длъжна да реагира», каза и Манфред Вебер, председател на фракцията на Европейската народна партия.

Но как да стане това? Отговорът би следвало да покаже дали  външнополитически Европа е достигнала до зрелост. Ще вземват ли европейците в свои ръце съдбините си, както още преди година призова канцлерката Ангела Меркел, или ще се провалят заради собствения си разнобой и страх от САЩ?

Досега европейците реагираха, както и по-рано често са го правили относно рискови ходове на САЩ – със силни думи. Но от политическа гледна точка възможностите са ограничени. ЕС иска да спаси ядрената сделка с Иран, като при нефтен внос заобиколи САЩ чрез преки плащания на иранската национална банка. Към това трябва да се прибави и евродиректива, която ще забранява на европейски фирми да прилагат новите американски санкции спрямо Иран, а Брюксел ще им компенсира евентуални загуби.

Изгледите за успех са ясни.

«Едва ли може да се влияе върху икономическите решения на концерните», казва Ланге. За повечето фирми далеч по-голям бил страхът от загуби при бизнеса им със САЩ, отколкото доверието в обещанията на ЕС за въвеждане на защитни механизми.

Мнението на Ланге за състоянието на отношенията със САЩ е съсипващо:

«Няма го досегашното партньорство. Правителството на САЩ преследва единствено национални интереси.»

В САЩ обаче не гледат на нещата така драматично.

«От десетилетия на всеки няколко години е имало трансатлантическа криза. И сегашният спор няма да има големи последствия», написа наскоро във «Форийн Афеърс» Джеръми Шапиро.

За тезата си бившият служител в Държания департамент посочва две причини. Европейците се нуждаели от съюза със САЩ повече, отколкото американците, особено по въпросите на сигурността. Наред с това доста държави членки на ЕС възприемали САЩ не само като защитна сила срещу външни врагове, а и като политически противовес спрямо други държави от ЕС.

«Теоретически икономически мощните европейци биха могли сами да отстояват сигурността си. На практика обаче те предпочитат да се осланят на САЩ, отколкото на себе си», е мнението на Шапиро.

Ето защо сегашната криза щяла да приключи така, както и многото предишни трансатлантически кризи: европейците съзират край на партньорството, за да се върнат малко по-късно отново към дневния ред. Така е било, когато при президентстово на Барак Обама спецслужбата АНС е подслушвала мобилния телефон на канцлерката Ангела Меркел и когато през 2003 г. по време на войната в Ирак канцлерът Герхард Шрьодер отказал германска подкрепа на президента Джордж Буш младши.

Този път обаче обстановката е друга, е мнението на Дейвид Маккалистър, председател на Комисията по външни работи към Европарламента.

«При иракската война една част от държавите членки на ЕС беше за Буш, друга срещу него. Сега обаче 28 са срещу един», казва германският християндемократ.

Наред с това не идело реч за един конкретен въпрос. Политиката на американското правителство показвала, че като цяло не се отдавало никакво значение на трансатлантическите отношения.

Според Маккалистър  имало и други разлики в сравнение с предишни конфликти. ЕС сега се стремял да намали зависимостта си от САЩ, като се сплоти вътрешно. Като пример той сочи основаването в края на м. г. на европейски отбранителен съюз. «Миналата година стигнахме по-далеч, отколкото през изминалите десетилетия», казва Маккалистър.

Но още дълъг път трябва да се извърви до постигането на съвместна политика по сигурност и отбрана, да не говорим за европейски министър на отбраната или пък за европейска армия. Въпреки гръмогласни оповестявания и в други области нещата са мудни. Примерно Берлин дърпа спирачката на амбициозните планове на френския президент Еманюел Макрон за по-голяма сплотеност на ЕС по политиката на икономика и финанси.

Разнобой между Берлин и Париж има и по поведението спрямо Тръмп. Докато французите залагат на твърда линия, германците са по-предпазливи.

По време на годишната конференция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Париж много неща ще зависят от това, дали  САЩ ще съзрат единен европейски фронт или сбирщина от отделни държави, всяка от които преследва собствените си интереси. Ако се случи последното, за правителството на Тръмп мачът ще е лесен.