Премиерът Бойко Борисов смята, че изискването всяка страна-член на НАТО да заделя по 2% от БВП за отбрана годишно трябва да се прецизира спрямо съответната държава, за да е по-ефективно. Министър-председателят пристигна на неформалната среща на министрите на отбраната на страните от ЕС, където държа реч.

"Общата европейска отбрана и фондовете, които се заделиха, и огромните усилия на Европейския съвет са положителна стъпка напред. Но далече не са всичко, което можем да постигнем - във военната индустрия, в кооперирането между отделните държави, коопериране на родовете войски и техниката, необходима за тях“, заяви премиерът. 

"2% от БВП са много пари годишно, ако погледнем бюджета на ЕС - ще излязат трилиони за въоръжение. Не считам, че е нужно всяка държава да купува от щанда на килограм. Може колегите от НАТО и ПЕСКО да направят точен разчет за всяка страна какво би било приоритет, за всяка една държава какъв да бъде акцентът, какво да й се даде да произвежда”, каза Борисов, обръщайки внимание и върху отговорностите по отношение на отбранителната индустрия.

На заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента на 20 април, едно от приетите решения бе: "Актуализиране на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 - 2021 г. в съответствие с поетите ангажименти в "Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г." Срокът за изпълнението й е до октомври 2018 г. В момента средствата, предвидени в прогнозата, са по-малко от тези в Националния план. 

България харчи за отбрана 1.53% от БВП за 2017 г. при цел от 2% от БВП, която да бъде достигната през 2020 г.

Ръководеното от Борисов правителство обаче води противоречива политика по отношение на проектите за модернизация на армията и най-важните от тях - за закупуване на изтребители и нова супохътна техника, за около 3 млрд. лева. Въпреки че и в предишни средносрочни рамки имаше уж предвидено финансиране, в последния момент премиерът се отмяташе с аргумента, че има други приоритети.

 
Но на срещата Борисов заяви: "Оставам с огромно уважение към вас и искам да знаете, че България активно модернизира въоръжените си сили и повишава възможностите на армията. За проектите ни за самолет, сухопътна техника и кораби имаме ясни програми и възможност бюджетът ни да ги покрива“. Тази седмица вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Карачанов заяви, че на следващото си заседание правителството ще одобри проектите.
 
Първият дипломат на ЕС Федерика Могерини и премиерът на България Бойко Борисов на неформалната среща на военните министри на ЕС.

Пред военните министри премиерът заяви още, че "на Балканите темата мир е най-свещеното нещо, за което се борим". Той благодари "на ЕС, на Доналд Туск, на Федерика Могерини и на всички колеги премиери, канцлери и президенти в ЕС, че сложихме темата на масата по време на Председателството ни“.

"Предизвикателствата налагат истински да се борим и да отчитаме колко и какви са рисковете, както и за колко кратко време могат да се развият на Балканите“, изтъкна премиерът.  "Искам да помоля за подкрепата ви, защото никой по-добре от вас не познава опасността от война на Балканите. Когато обсъждате темата с правителствата си ви моля да не я подценявате“, обърна се Борисов към военните министри от ЕС.

Премиерът не пропусна и темата "Турция", като за сетен път призова да се нормализират отношенията с Анкара. 
"Толкова тежка риторика се води между големите държави в ЕС, като не казвам, че е без право, а точно обратното. Винаги сме говорили за свободата на словото и за проблемите, които има в Турция. Но в същото време това е най-силната военна машина в южния фланг на НАТО. Трябва да положим усилия и в политически план да се нормализират отношенията. Иначе рисковете в тази част на Европа, на Балканите, включително Гърция и Кипър стават много сериозни“, изтъкна Борисов.
 
 
По думите му, България е гарантирала "общата сигурност в сферата на миграцията България в пълен обем". Година и половина през България имаме нула миграционен натиск“, подчерта Борисов. "Това, което правим на Западните Балкани, цели мир, но за да има мир трябва да имаме силни Въоръжени сили и да кооперираме държавите от Западните Балкани към нас", заяви премиерът. 
 
Темата за изтребителите - от началото на XXI век
 

Темата какви изтребители да закупи България, за да смени руските МиГ-ове, датира от 2002 г. Преди броени дни Каракачанов заяви, че предпочита нов изтребител, но ако условията са особено изгодни, ще се вземат употребявани бойни самолети. 

Съгласно настоящето предложение, България търси до 8 самолета за одобрените 1.5 милиарда лева. Според военния министър, може да си позволим и повече от осем самолета за тези пари. По думите му, ремонтът и поддръжката трябва да се правят в България. Миналата година държавата си "откупи" приватизирания завод "Авионамс", който вече не е в активите на КТБ (н).

Анализатори разчетоха изявленията му, че в МО явно се ориентират към покупка на употребявани F-16 от Израел. САЩ и Португалия също ни предлагат изтребители F-16 MLU втора ръка, но по думите на Каракачанов те били по-стари от руските МиГ-29 и той не би подписал за такава сделка.

Служебният кабинет на Огнян Герджиков класира миналата година шведската "Грипен" като избор за изтребители - на закрито заседание през април 2017 г. Но изборът не бе взет под внимание от третия кабинет на Борисов.