Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Бюджетът на Европейския съюз - първият след излизането на Великобритания, планирано догодина, ще е 1.279 трилиона евро, което е 1.1% от бюджета на Общността, съобщи днес председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер при представянето на многогодишната финансова рамка.

В нея са предвидени повече пари за инвестиции в области като научните изследвания и иновациите, цифровата икономика, управлението на границите, сигурността и отбраната. Предвижда се например удвояване на бюджета за програма "Еразъм+" и за Европейския корпус за солидарност, които "допринасят за постигането на просперитет, устойчивост и сигурност в бъдеще".

За сметка на това финансирането на общата селскостопанска политика и на политиката на сближаване (кохезионните фондове) ще се намали умерено - и за двете политики с около 5%, за да отразява новата реалност на Съюз с 27 държави. Има опасения обаче, че орязването може да достигне и 10%. България настоява от началото на европредседателството си да се запази обхвата и размера на кохезионната политика на Брюксел и в новата финансова рамка.

Броят на програмите да бъде намален с над една трета - от настоящите 58 на 37 в бъдеще, предлага Еврокоисията, например чрез "обединяване на разпръснати източници на финансиране в нови интегрирани програми и чрез радикално рационализиране на използването на финансовите инструменти".

Лидерите на групите в Европарламента смятат, че представеният бюджет е стъпка в правилна посока и изразяват по-скоро оптимизъм.

Председателят на групата на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстат заяви, че европейската демокрация е единствената демокрация в света, в която Европарламентът няма думата за сметката и е "време това да се промени". 

Обръщайки се към Европейския парламент, Юнкер заяви, че с напускането на Великобритания в бюджета на ЕС се отваря черна дупка от около 15 милиарда евро годишно. Това е повече от съобщените по-рано от еврокомисаря Гюнтер Йотингер 10-12 милиарда евро, коментират наблюдатели. Междувременно Йотингер обяви, че очакват приносът на страните - годишните вноски в бюджета на ЕС, да се увеличат на 1.114% от БВП. 

За да запълни дефицита, Брюксел планира да увеличи с 22 милиарда евро годишно приходите от продажба на вредни емисии и от нова такса върху нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки.

В момента изискването е държавите-членки да внасят 1% от брутния си вътрешен продукт, като по-рано се смяташе, че увеличението да е до 1.1% или повече.

На брифинг в София министърът на финансите Владислав Горанов заяви, че в рамките на българското европредседателство дебатите по многогодишната финансова рамка ще стартират още на 14 май със Съвет по общи въпроси.

"Това е един балансиран бюджет и добра основа за преговори“, коментира и вицепремиерът Томислав Дончев. 

Открийте разликите!

"С днешното предложение представяме прагматичен план за това как да постигнем повече резултати с по-малко ресурси. Икономическият подем ни дава глътка въздух, но не ни предпазва от необходимостта да направим икономии в определени области", каза председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. "Ще обезпечим доброто финансово управление чрез първия по рода си механизъм за принципите на правовата държава. Това е начинът да действаме отговорно с парите на нашите данъкоплатци."

Освен това Европейският съюз би могъл да намали финансирането за държави, които не зачитат върховенството на закона. Предложението бе направено от Европейската комисия при представянето на плана за финансовата рамка.

"Новите предложени инструменти ще позволят на ЕС да спре, да намали или да ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред".

Горанов се възпротиви срещу подобно обвързване, тъй като може да се използва като инструмент за политическа намеса. В същото време ръководителят на представителството на ЕК в България Огнян Златев посочи, че:

... този механизъм не е тенденциозно насочен срещу определени държави, а ще важи за абсолютно всички 27 страни в Европейския съюз.

В бюджета на ЕС се включва вече и Европейския фонд за развитие - основният инструмент на ЕС за финансиране на сътрудничеството за развитие с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, който до този момент представлява междуправителствено споразумение.

Сумата, предвидена за плащания, покрива правните задължения, поети от ЕС през същата година и/или през предишни години. За 2021-2027 г. сумата е 1.105 милиарда евро.

Основните принципи, на базата на които е изготвена финансовата рамка за 2021-2027 г.  са модерност, опростеност и гъвкавост, обясняват от ЕК.

Административната тежест за бенефициентите и управляващите органи ще бъде намалена чрез промяна на правилата така, че да бъдат по-съгласувани - въз основа на единен правилник. Това означава също, че ще бъдат набелязани по-ясни цели и че вниманието ще бъде съсредоточено в по-голяма степен върху изпълнението. Това ще улесни текущия контрол и измерването на резултатите, както и внасянето на промени, когато са необходими.

Структурата на бюджета ще бъде по-ясна и по-тясно обвързана с приоритетите на Съюза. Понастоящем средствата са разпръснати по прекалено много програми и инструменти - както в рамките на бюджета, така и извън него. 

Предложението на Комисията предвижда по-голяма гъвкавост във и между програмите, увеличаване на средствата за инструментите за управление на кризи и създаването на нов Резерв на Съюза, предназначен за справяне с непредвидени събития и за реагиране на извънредни ситуации в области като сигурността и миграцията.

ЕК придвижда два нови инструмента, които да подкрепят постигането на стабилна еврозона и доближаване към еврозоната: Програма за подкрепа на реформите и Европейска функция за стабилизиране на инвестициите.

Програма за подкрепа на реформите, която - с общ бюджет от 25 милиарда евро - ще оказва финансова и техническа подкрепа на всички държави членки за провеждането на приоритетни реформи, особено в контекста на европейския семестър. В допълнение към това Механизъм за сближаване ще предоставя специализирана подкрепа за държавите членки извън еврозоната, които се подготвят да се присъединят към общата валута (България например е една от тях - бел.р.).

Европейска функция за стабилизиране на инвестициите пък ще подпомогне запазването на равнищата на инвестициите в случай на големи сътресения. Тя ще започне да функционира под формата на заеми "бек-ту-бек" от бюджета на ЕС на стойност до 30 милиарда евро, съчетани с финансова помощ за държавите членки, предназначена за покриване на разходите за лихви. Заемите ще осигурят допълнителна финансова подкрепа в момент, в който публичните финанси бъдат поставени под натиск, а приоритетните инвестиции трябва да се запазят.

В следващите седмици Еврокомисията ще представи подробни предложения за бъдещите секторни финансови програми. След това бюджетната рамка трябва да бъде приета с единодушие от Съвета на ЕС и да бъде одобрена от ЕП.

Коментари

Докато дават пари на българските мутри

да си купуват избори, да са им живи и здрави евромайките.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.