Когато четете новините, понякога имате чувството, че се съобщава единствено за ужасни и депресиращи събития, отбелязва Би Би Си.

Защо медиите се съсредоточават върху лошото в живота вместо върху доброто? И какво говори този депресиращ уклон за нас, аудиторията?

Случващите се неща не са единствено лошите. Може би журналистите ги привличат повече лошите новини, защото внезапното бедствие е по-интересно от бавното подобряване на нещо. Или пък новинарите са уверени, че критичните статии срещу корумпираните политици са нещо по-елементарно.

Има и още една възможност - че ние - читателите или зрителите, сме научили журналистите да наблягат върху тези неща. Много хора често казват, че предпочитат добрите новини. Но така ли е в действителност?

За да проучат доколко е вероятна последната възможност, изследователите Марк Тръслър и Стюарт Сорока от университета "Макгил" в Канада провели експеримент. Те не останали доволни от предишно свое проучване за отношението на хората към новините. То било проведено по два начина. Единият бил неконтролиран и хората били оставени да ровичкат из новините у дома. Вторият метод бил „нереалистичен“ - на хората било предложено да си изберат новините в лабораторията, където всеки участник знаел, че изборът му ще бъде следен.

След провала Тръслър и Сорока решили да пробват нов метод - този на измамата.

Подвеждащ въпрос

Двамата учени поканили участниците от техния университет да дойдат в лабораторията, за да бъде проучено това какво следят очите им. Доброволците първо били помолени да подберат и да прочетат някои статии за политици от информационен уебсайт. Така камерата щяла да измери какво и как точно следят очите им. Участниците също били информирани, че е важно това, че в момента четат, но няма никакво значение какво точно четат.

След тази "подготвителна" фаза доброволците гледали кратък видеоклип (който всъщност бил главната цел на експеримента). След това те отговорили на въпроси какви точно политически новини биха искали да прочетат.

Резултатите, както и повечето прочетени истории, били адски подтискащи. Участниците често избирали истории с негативен оттенък - корупция, пречки пред нещо, двуличие и тем подобни вместо неутрални или положителни публикации. Лошите новини били предпочитани най-вече от хората, интересуващи се повече от ставащото в момента или от политика.

И дори когато ги попитали, същите тези хора казали, че предпочитат добрите новини. Повечето от тях заявили, че медията прекалено много набляга на отрицателните истории.

Опасна реакция

Според изследователите експериментът им е солидно доказателство за така нареченото отклонение към негативността. Това е психологическият термин за нашия колективен глад да слушаме и запомняме лошите новини.

Това не е просто злорадство, допълват специалистите. То просто показва, че ние сме еволюирали до бърза реакция на потенциални заплахи. Лошата новина може да бъде сигнал, че трябва да променим това, което правим, за да избегнем опасността.

Има известни доказателства, че хората реагират по-бързо на негативните думи. Ако при лабораторен експеримент светнат думи като "рак", "бомба" и "война", участниците ще натиснат копчето в отговор много по-бързо, отколкото при думите "скъпи"/“скъпа“, "усмивка" или "удоволствие". И това ще стане, макар последните три думи да са по-често използвани от предишните.

Освен това ние сме в състояние да разпознаваме негативните думи по-бързо от позитивните и дори да кажем, че думата ще бъде неприятна още преди да можем да кажем коя точно ще бъде тази дума.

И така, е ли нашата бдителност срещу заплахите единственият начин да обясним склонността ни към лошите новини? Вероятно не.

Ето още една интерпретация, която Марк Тръслър и Стюарт Сорока правят на своето откритие. Според нея ние обръщаме внимание на лошите новини, защото като цяло смятаме, че светът е "по-розов", отколкото в действителност е. Когато става дума за нашия живот, смятаме, че сме по-добре от средното равнище и че, както гласи клишето, "очакваме всичко накрая да е добре". Този положителен поглед върху света прави лошите новини още по-изненадващи и по-изпъкващи. Тъмните петна се отличават добре само върху светъл фон.