След като участието на няколко държави в срещата ЕС - Западни Балкани през май в София е под въпрос заради Косово, днес стана ясно, че и президентът на Косово Хашим Тачи не е сигурен участник. Засега не е сигурно участието на Сърбия, Испания, а навярно и на Румъния, Гърция, Кипър и Словакия. Премиерът Бойко Борисов обаче заяви, че е оптимист за срещата.

Борисов е на посещение в Мостар (Босна и Херцеговина), където, както Клуб Z писа, ще разговаря със сръбския президент Александър Вучич в опит да посредничи между Белград и Прищина и да осигури участието на Сърбия в срещата на високо равнище на 17 май в София. 

Испания и Сърбия дадоха заявки, че може и да не присъстват заради поканата и към Косово. Най-младата балканска държава не е призната още от членките на ЕС Румъния, Гърция, Кипър и Словакия. Затова и в международните медии се появиха спекулации, че те обмислят да последват примера на Испания и Сърбия, като бойкотират срещата на върха.

До момента само испанският премиер Мариано Рахой е заявил категорична позиция и не е потвърдил участие. Мотивите му са, че това може да е сигнал към сепаратистите в Каталуня да оправдаят разделянето на Испания. Сръбският премиер Ана Бърнабич пък заяви, че Белград ще изчака да види как ще се развият събитията и тогава ще вземе решение. През миналата седмица това направи и президентът Вучич.

Срещата е предвидена в два панела - 28-те държави членки на Съюза на 17 май, а на следващия ден - 28 + 6, т.е. ЕС плюс Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Македония и Косово. Неин домакин е премиерът Бойко Борисов, но формалният такъв е председателят на Европейския съвет Доналд Туск и поканите за срещата идват от негово име. Той ще представлява ЕС заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Дипломатически източници коментираха пред Клуб Z, че вероятно всички 28 държави, в т.ч. и Испания, ще участват в първия панел.

Да не бъдем егоисти

"Ще направим така, че президентът Тачи да участва, въпреки че има няколко държави, които не са признали Косово, и неофициално чувам, че няма да участват. Всички ще намерим някакъв начин да не проваляме Съвета. Оптимист съм за провеждането му. С премиера Рахой се разбрахме, че ще дойде първия ден. Надявам се с президента Тачи да намерим някакъв път да се решат по-бързо тези проблеми, ще го потърся като приятел. Защото на 16-17 май трябва да влезем в този Съвет с решени проблеми, с оптимизъм. С проблемите си как да влезем в ЕС?! Влизаме с проблемите си и им даваме да го решават те.

Трябва до този Съвет да покажем на европейците, че сме готови като Балкани да влезем. Всичко друго е егостично, всичко друго няма значение. Допуснем ли пак военен конфликт на Балканите, всички държави губим. Който го допусне, той ще завлече всички. И затова полагаме толкова усилия", посочи днес Борисов на съвместен брифинг с Вучич.

"Последните няколко години всички с радост наблюдаваме как икономиката, финансите, инфраструктурните проекти започнаха да вървят нагоре. В едно нещо съм абсолютно убеден - ЕС иска мир и просперитет на Балканите. Президентът Вучич полага огромни усилия, знам колко му е трудно, за да продължи процеса и да запази мира. Истински се надявам, че и колегата в Косово ще продължи в същия дух. Тези провокации напоследък тревожат всички, защото раните са много пресни", посочи още Борисов, визирайки инцидентите и напрежението между Сърбия и Косово, липсата на съгласие по промените в изборния закон на Босна и Херцеговина, напрегната ситуация около Кипър и Гърция, войната в Сирия.

"В общи линии настроението не е много оптимистично. По-скоро усещането е, че ни предстои нещо лошо. Преди няколко месеца не беше така. Нека да съм песимист, нека да ме упрекнат в това, но... се обръщам към нашите братя мюсюлмани, към нашите братя бошняци, хървати, сърби, към целия регион - да проявим разум, защото последствията ще са само за Балканите. Изживяхме го - България се върна десетилетия назад само заради юговойната. Не искам да ви се случи и на вас пак. Да проявим разум, обръщам се специално към всички лидери на Балканите. Последствията ще са само за нас. Има геостратегически интереси, но нашата майка е Европа", каза в заключение премиерът.

Президентът Вучич беше категоричен, че страната му е за мир и стабилност в региона и че Сърбия ще продължи да търси начин за намиране на компромис в решаването на проблемите между Белград и Прищина. Той подчерта, че на Балканите не са необходими сблъсъци.

"Ще се боря за стабилност, няма да спя", каза Вучич и допълни, че ще иска намеса на международната общност за запазване на мира в региона.

На въпрос към Външно министерство потвърдил ли е Тачи участие, препратиха за отговор към Министерския съвет. Въпреки че преди седмица министърът на външните работи Екатерина Захариева обяви пред медии кои държави засега не потвърждават. От МС посочиха, че в изказвания от Косово са потвърдили участие, но официални потвърждения ще има след като започне официалния старт на регистрация и организация, което ще се случи след 15 април.

Свързаност, не членство

Участието на Косово в подобен вид формати винаги се споменава в "бележка под линия" като се посочва, че това участие не определя развитие на статута й (Названието "Косово" не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244(1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово). 

За да няма брожения, че финалният документ - декларацията - може да бъде подписан и от Прищина, т.е. до подписите на останалите балкански участници в срещата, се очаква тя да се изготви от името на 28-те членки на ЕС. Такава е и позицията и на българския външен министър Екатерина Захариева. 

Сърбия, Испания, Румъния, Гърция, Кипър и Словакия са и против и употребата на израза "западнобалканска шесторка", тъй като смятат, че така всички са поставени на едно и също ниво, без да имат еднакъв статут. Искат да се говори за "Западни Балкани", а не за "шесторка". Не желаят също така да се подредят заедно на общата снимка с косовския президент Хашим Тачи.

Спекулира се обаче с това, че по време на срещата ще има заявки за разширяването на Съюза, в т.ч. и към Косово, каквито опасения Рахой публично артикулира. Основен акцент ще е евроинтеграцията на региона, най-вече чрез различните видове свързаност - инфраструктурна, цифрова и т.н. С декларацията "ще се потвърди отново ангажиментът на ЕС към партньорите му от Западните Балкани" и "за пореден път ще се подчертае принадлежността на региона към европейското семейство".