"Действително досието на Юлия Кръстева е прочиствано и преномерирано.”

Това каза Екатерина Бончева - дългогодишен член на комисията по досиетата и журналист, пред бТВ тази сутрин. Става дума за папките по досието "Сабина", което бе публикувано през миналата седмица. Това стана, след като комисията обяви принадлежност към Държавна сигурност като секретен сътрудник на Първо главно управление на световноизвестната проф. Юлия Кръстева. Пред френски медии тя обаче отрече да е сътрудничила на комунистическите служби, което отприщи вълна от реакции. В резултат комисията пубрикува в интернет документите, на база на които е взето решението й. А то говори само за себе си. 

Бончева разкри, че в контролния лист към досието "Сабина" има следа, че оперативен работник от службите е имал интерес към него и след 1989 г. По думите й това досие не се различава особено от други документи от архива на ДС. И даде пример как и в папката "Гоце", разкриваща като агент на комунистическите служби и бившия президент Георги Първанов, също няма документи лично подписани от него. При неговото обявяване обаче нямаше чак такъв отпор и реакция.

„Защо сега извадихме тези документи – защото ние по закон и последователно проверяваме тези, които трябва да бъдат проверени. Дойде и времето на литературните издания”, поясни Бончева на въпрос от водещия Антон Хекимян. Преди това представителката на комисията по досиетата ироницира как досието било излязло сега в резултат на световна конспирация на МОСАД, КГБ и ЦРУ с цел отклоняване от европейския път на страната - подчертавайки абсурдността на идеята за преднамереност на появата на документите в този момент.

„Защо никой не се възбуди така, като отворихме досието на Георги Първанов? Това се случва сега, защото това е авторитетен човек, който има европейски позиции. Когато се окаже, че подобен човек е имал контакт със службите, това звучи изключително болезнено”, коментира още Бончева.

В студиото бе и главният редактор на "Литературен вестник" и преподавател в Софийския университет Миглена Николчина. Именно включването на Юлия Кръстева в редколегията на изданието през 1995 г. доведе до задължителната й проверка по закон за принадлежност към тоталитарните служби и обявяването на досието "Сабина".

Николчина разкритикува начина на отваряне на досиетата на Държавна сигурност - защото се акцентирало върху обявяването на "жертвите", а не на "палачите" в ДС. По думите й нямало как в досиетата да се доказва каквото и да било, защото много от тях били прочистени. Тя все пак заяви, че вярва в професионализма на членовете на комисията по досиетата. Резултатът оот отварянето на архива обаче бил да бъде произведена ДС в източник на истина.

„Юлия Кръстева има голям шанс да помогне не само на себе си, но и на целия процес. Нека разкаже какво се е случило, защото няма съмнение, че тя е имала контакти с ДС. Защо не се опита да осъди хората, които са създали тези документи? Това ще бъде началото на един процес, който ще тръгне в друга посока. Аз ще поздравя всеки, който се опита да осъди вербовчика или оперативния работник”, коментира още Екатерина Бончева в отговор на настояването на Николчина и не само да има механизъм, който да разграничава хората, за които има данни за връзки с ДС.

Депутатът от ГЕРБ Тома Биков, който е бивш журналист и също е работил по темата с досиетата, заяви, че законът е добър, а комисията по досиетата си върши много стриктно работата. По думите му "има далеч по-интересни досиета от това на Юлия Кръстева, а целта на комисията е да бъде отворена тази информация, тя да бъде предоставена за анализ на всички".