421 дни! Толкова продължи управлението на правителството на Пламен Орешарски. През 404 от тях питахме КОЙ? И протестирахме. Сега правителството е в оставка, а след броени дни ще се закълне служебен кабинет, който да подготви предсрочните избори на 5 октомври. Време е за равносметка на свършеното и несвършеното.

 

Системни грешки. Това е най-краткото, но може би и най-точното определение за работата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Точно заради „системни грешки“ бяха спряни и парите за екология от Европейския съюз.

Време за чистки и лобистки закони

Не минаха и 3 месеца от идването на кабинета „Орешарски“ власт и в МОСВ беше направена най-мащабната чистка от много години насам. Министър Искра Михайлова (ДПС), която сега е евродепутат, уволни шефовете на регионалните екоинспекции, басейновите дирекции и националните паркове. Ръководителите на тези структутри просто трябваше да освободят места за „наши хора“. За пред публиката Михайлова имаше сериозни основания за рокадите – проблемите с обществените поръчки и усвояването на средствата по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), сигналите от граждани и НПО-та срещу регионалните инспекции и нарушения в защитени зони по „Натура 2000“. 

Декларираната цел за промяна на модела определено бе попадение. Стига да се бе случила, но не би. 

През последната година старите проблеми се задълбочиха - незаконното строителство по Черноморието, наказателните процедури от ЕК,  а се появиха и съвсем нови - лобистката поправка в Закона за Черноморското крайбрежие, която бе приета само за да обслужва концесионерите, рискът от фалит за малките общини заради спрените средства от Брюксел.

Управлението на Михайлова ще се запомни и изтупването от праха на заменките и имотните скандали от времето на тройната коалиция. Сякаш от нищото възкръсна проекта на "Мадара Юръп" АД за изграждане на огромен ваканционен комплекс в община Бяла. Правителството дори го обяви за приоритетна инвестиция. Скандалният план за застрояване на Карадере не беше реализиран преди години заради икономическата криза. Но тя лека-полека отминава. И това веднага поднови апетитите за издигане на бетонни прогимназии върху защитените зони от „Натура 2000“. През 2007 г. когато бе замислен проектът „Блек Сий Гардънс“, той нашумя покрай участието на световноизвестния архитект Норман Фостър и българския му колега Георги Станишев (брат на тогавашния премиер и доскорошен лидер на БСП Сергей Станишев). Сега единствената спирачка пред съсипването на Карадере се оказа обществената реакция. След поредните протести проектът пак спря, но докога не е ясно.

През януари 2013 година когато не беше на власт БСП внесе в парламента проекторешение за налагане на мораториум върху всички сделки и строителни дейности в имоти на територията на крайбрежни плажни ивици. Мораториумът включва Иракли, Карадере, Камчийски пясъци - Шкорпиловци, Дуранкулашкото езеро – Света Ана, Крапец, Шабленското езеро, "Корал", Аркутино, "Дюни" и Маслен нос, брега и плажовете между "Перла" и резервата "Ропотамо", Белите скали, Боата, Ялата, Калиакра, Ракитник и Лиман.

През юли 2013 г.  депутатите наложиха 12-месечен мораториум върху разпоредителните сделки и строителството в зоните “А” и “Б” на държавните земи по Черноморието. Това обаче не спря апетитите да се намерят вратички да се строи по крайбрежието.

В края на април т. г. депутатите приеха и промени в Закона за управление на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), с които се либерализира строителството по Черноморието. Удължен беше и срока за който може да се взимат плажове на концесия - на 20 години. Зоните за преместваеми обекти се увеличиха на 2% от цялта плажна ивица, вместо досегашните 2% само от активната част на плажа. Същевременно парламентът отхвърли предложенията за спасяване на Черноморието от бетона, направени от Зелените, коалиция "ЗаДаОстанеПРИРОДА", Българска туристическа камара и Българска асоциация за алтернативен туризъм. Идеите за картиране на дюните по крайбрежието и добавянето им в кадастралната карта, и забраната да се строи в защитените територии не минаха. 

И малко спрени пари в добавка

След като първо през ноември 2013 г. Европейската комисия (ЕК) спря плащанията по Оперативна програма "Околна среда", на 28 април 2014 година и фондът за местно самоуправление ФЛАГ, който финансира общините по проектите им за европрограми, врътна кранчето. Така де факто бяха замразени и последните пари, на които общините разчихата, за да продължат изпълнението на проектите си.

И сега средствата по ОПОС продължават да се изплащат от държавния бюджет, но вече над 1,5 милиарда лева не са възстановени от ЕК.  В интерес на истината вината затова не е само на отиващия си кабинет, но и на този на ГЕРБ.

Кабинетът „Орешарски“ се оправдаваше, че е заварил ситуацията "заметена под килима". От ГЕРБ признаваха, че са допуснали грешки по програмата, но обвиняваха в бездействие настоящия кабинет. Според екоминистъра Искра Михайлова повечето нарушения са в общини на ГЕРБ. Те от своя страна оправдаха грешките си с мотива, че порцедурата по ОПОС е сбъркана.

Омагьосан кръг , от който е ясен само резултата - европарите за екология ги няма!

Наследство

„Ангажимент на служебното правителство“ - така Искра Михайлова определи съдбата на замразената оперативна програма „Околна среда“.

Към ангажиментите обаче трябва да прибавим и 14-те наказателни процедури, които ни заведе Еврокомисията. От тях 5 засягат природата и биоразнообразието, 3 са процедурите, свързани с чистотата на въздуха, 2 - с отпадъците и 4 - с неточното вкарване на евродирективите в българското законодателство. Една от процедурите вече дори влезе в Съда на европейските общности в Люксембург.

Междувременно България бе посочена за държавата с най-мръсен въздух в Европа. От министерството обаче заявиха, че от всичките 11 показатели за чистота на въздуха изоставаме само с два - нивото на серни оксиди и фини прахови частици. От екоминистерството обещаха да решат този проблем, но догодина. Така че и прочистването на въздуха ще е наследство за следващите експериментатори на тема екология.