"Такива действия на държавата: решения на коляно, ад хок, взети на момента, създават усещането, че държавата не знае какво прави и не знае как да защити интереса на хората."

Това каза днес бившият енергиен министър от първото правителство на ГЕРБ Трайчо Трайков по повод случващото се с ЧЕЗ-България.

"Личното ми мнение е, че държавата няма работа нито в ЧЕЗ, нито в някое от другите две ЕРП", обяви той пред журналисти в Спецсъда, където гледат дело срещу него, Симеон Дянков, Иво Прокопиев и др.

С уговорката, че не е наясно с конкретиката на момента, Трайков отбеляза, че очевидно "не ни се казва истината или не ни се казва цялата истина". И даде за пример разнородните твърдения - едни говорят за една банка гарант, други за 5 банки, трети за офшорки, а някои за изцяло собствен капитал на "Инерком".

Така дори хората, които не разбирали от енергетика и финанси, "усещат с кожата си", че нещо не е наред, каза ексминистърът.

Трайков напомни, че сме на етап, при който само продавачът може да прецени дали да се ревизира сделката и с кого.

На журналистически въпрос: като човек от повече от десетилетие в бранша познава ли Гинка Върбакова и "Инерком", той отговори отрицателно.

"На фона на цялата неизвестност продавачът изглежда абсолютно убеден, че купувачът има възможност да плати сумата", обърна обаче внимание Трайков.

Той даде пример с базисния постулат на икономистите: че е важно купувачът "колко своя кожа" залага в сделката. А като се гледали активите на "Инерком",  ако тя залага сямо тях, може да нанесе в пъти по-сериозни вреди, докато КЕВР или някой друг се намеси.

А дали да са частни или държвни ЕРП-тата, за него няма две мнения. Трайков даде пример, че след приватизацията от ЧЕЗ например технологичните загуби са намалели двойно, а имало и други лесно изчислими параметри.

Бившият член на кабинета Борисов-1 напомни и за ЕВН, които купувайки електроразпределението в югоизточна България, са увеличили събираемостта на сметките примерно в пловдивското гето Столипиново от 2% на 99%. 

Трайков каза, че не е изненадан от желанието на чехите да напуснат България, защото още от негово време 3-те ЕРП са изразявали многократно недоволството си от действията на държавата и КЕВР спрямо тях - плод на което са и арбитражните дела срещу България.