От внасянето на предложенията на депутата от ДПС Делян Пеевски за изменения в медийния закон изминаха две седмици, а от партиите в парламента продължават срамежливо да мълчат ще го подкрепят или не. Това обаче не пречи на отделни народни избраници да "надграждат" предложените текстове, така сякаш групите им са готови да гласуват "за".

Както е известно, на 2 февруари издателят на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика", в съавторство с колегите си Велислава Кръстева, Хамид Хамид и Йордан Цонев, внесе изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други издания с основния мотив изсветляване на собствеността не само на печатните, а и на електронните медии, в т.ч. сайтовете.

Какво иска Пеевски

Първият допълнителен текст предвижда нов регламент за разпространителите и продавачите на печатни издания. Те трябва да заявят в срок информация за действителния си собственик, както и броя обекти за продажба на печатни издания на дребно, които той използва за търговската си дейност. Когато се установи, че "лице използва в търговската си дейност 1/3 от всички декларирани обекти за продажба на дребно на печатни издания", ще се  уведомява Комисията за защита на конкуренцията. Самият Пеевски отрича да има общо с разпространителския бизнес у нас.

Въпросната информация е предвидено да се публикува в сайта на Министерството на културата. По действащия в момента закон там се води регистър само за действителната собственост на периодичните печатни издания.

Втората промяна на Пеевски и компания в закона засяга деклариране на собствеността на "доставчиците на медийни услуги" и всяко финансиране, което получават в предходната календарна година, размера, основанието, на което е получено и данни за лицето, което го е предоставило. Под "финансиране" е уточнено, че става въпрос за "всяко безвъзмездно получаване на парични средства и имущество и/или всяко друго получаване на парични средства, независимо от използваната правна форма, извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми, извън банковите кредити". Освен вестници, списания, телевизии и радиа, новите правила ще важат и за онлайн медиите.

Какво искат останалите

Очакваше се, че измененията в закона ще влязат още тази седмица за разглеждане на първо четене в ресорната парламентарна комисия по култура и медии, но в седмичната програма на парламента това не бе предвидено. Именно затова и парламентарните групи продължват да настояват, че не са обсъждали дали ще подкрепят законодателната инициатива на депутатите от ДПС. Неофициално обаче народните представители от БСП, членове на медийната комисия, заявяват, че са взели решение да гласуват с "против". В противен случай щели да участват в изпирането на имиджа на Делян Пеевски, който неформално, без да го има в регистрите, се свързва със собствеността на редица медии у нас, както и с монопол в разпространителския бизнес.

Въпреки това депутати от левицата дават предложения, с които се допълват тези на Движението. Като например всяка медия да декларира и средствата, които е получила по линия на европейските фондове. Както е известно, по всеки един проект, реализиран с евросредства, има заделена сума за медийно популяризиране. Всяка година се разпределят около 10 милиона лева по това "перо", като реално държавата се явява един от най-големите рекламодатели в медиите. Което пък поставя под въпрос обективността на медиите, които получават европари и респективно се надяват на още "поръчки". Тази информация и сега се обявява веднъж в годината, но депутати от БСП смятат, че тя трябва да е систематизирана и да се обновява регулярно, като се подава от получателите на средствата.

От левицата също така смятат да предложат и в обсега на обявеното финансиране да влизат и банковите заеми, изключени в момента от проекта "Пеевски". Липсата на задължение да се обявяват и кредитите веднага стана повод за коментари, препращащи към фалиралата КТБ - известен медиен финансов поддръжник. Затова и от ДПС обявиха, че са отворени към всякакви предложения.

Член на медийната комисия от ГЕРБ пък смята да предложи на Съвета за електронни медии (СЕМ) да бъде вменена отговорност за всички медии, не само за радиата и телевизиите. Според него самият СЕМ желае да поеме тази работа, защото на практика няма кой да регулира съдържанието най-вече в сайтовете.

"Фалшивите новини вече са част от ежедневието, крайно време е да се регулира съдържанието. Да не говорим за езика, на който се пише. Ако в България действаше германският закон за медиите, и за определението "глупак" щеше да има осъдителна присъда за тези медии, които са си позволили да го напишат", посочва народният избраник.

Той поставя и въпроса със собствеността върху медии на офшорни компании, която иначе е регулирана от друг знаков закон на депутата Пеевски - "законът за офшорките", приет в миналия парламент. Но тектът се счита за практически мъртъв. Иначе забранява най-общо казано офшорки да държат повече от 10 на сто от собствеността на медиа.

От ДПС очакват измененията в закона да се разгледат до 10-ина дни. Чака се и становище на правната дирекция на Народното събрание по депозираното от Пеевски питане дали е в конфликт на интереси като издател, предлагащ едновременно изменения в медиен закон.