След казуса с "Не даваме Делян" Конституционният съд (КС) ще трябва да се занимае с още един, свързан с депутати - в случая със свалянето на Валери Жаблянов (БСП) от зам.-председателското място в парламента. 

Подобно на ГЕРБ, които отказаха да се разделят с Делян Добрев с превърналата се в емблематична реплика на шефката на Народното събрание (НС) Цвета Караянчева "Не даваме Делян", от левицата също отказват да се разделят с поста на Жаблянов и пращат гласуването днес на НС на Конституционния съд. Анонси от левицата направиха и за сезиране на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

От БСП подлагат на съмнение правната стойност на мотивите, с които управляващите поискаха и взеха оставката на Жаблянов. Вносителите на искането - ГЕРБ и "Обединени патриоти" - посочиха като мотив "превишаване на права". От БСП ще атакуват пред КС именно тези основания. Ще се позовават и на текстове от Конституцията, според които "народните предствители действат в съответсвие със своята съвест и убеждения", за каквито се представят действията на Жаблянов. Както и че "народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в НС", което касае "наказателната" отговорност. Още при дебатите в зала депутатът от ДПС Йордан Цонев, стар парламентарист, посочи, че народните предствители се ползват с функционален имунитет и аргументите на управляващите за исканата оставка издишат правно.

Според правилника за дейността на Народното събрание, който има силата на закон, председателят и заместник-председателите могат да бъдат предсрочно освободени:

1. по тяхно заявление;

2. по писмено предложение най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност;

3. по писмено предложение на парламентарната група, образувана от парламентарно представената партия или коалиция, която ги е предложила.

Към проекторешението за исканата оставка от ГЕРБ и Обединени патриоти бяха приложили мотиви за това, че Жаблянов "превишава правата си", обособени в три точки:

Първо, на 18 януари, в декларация от парламентарната трибуна, твърдейки, че се изказва в лично качество, Жаблянов говори срещу Договора за добросъседство с Македония, което от ГЕРБ и ОП определят като "накърняване интересите на страната". Жаблянов квалифицира договора като "търгашество от най-ниска проба, недоносче и измишльотина", посочват от управляващите партии. С това си определение Жаблянов"принизи всичките усилия през двадесетгодишния период на двете държави за постигане на добросъседство и разбирателство", се казва в заключение по тази точка.

На второ място, припомня се поведението на Жаблянов от 1 февруари, когато Жаблянов "саботира" едноминутното мълчание, посветено на паметта на жертвите на комунистическия режим и Възродителния процес.

"Жаблянов... възпрепятства грубо реда в залата и отдаването на почит... демонстрира пълно неуважение към българския парламентаризъм и българския народ", се посочва в мотивите.

Третият мотив е декларацията на БСП, посветена на "Луковмарш", изчетена от парламентарната трибуна от Жаблянов, сам неин автор, в която прозвуча и изречението, че Народният съд е бил "необходимо и неизбежно военновременно правосъдие".

"Свързването на г-н Валери Жаблянов с авторството на декларацията засяга не само политическата оценка на демократичното ни общество и ценности за Народния съд, но и дискредитира институцията и българския парламент и засяга пряко неговия авторитет", посочват от ГЕРБ и ОП в мотивите.

Въпреки всички вътрешнопартийни интриги, които в БСП си спретнаха миналата седмица покрай поисканата оставка, левицата няма да издига нова номинация за зам.-председателското място. Иначе депутати от опозиционното на лидерката Корнелия Нинова крило, смятаха, че за поста се готви колегата им Жельо Бойчев. Но още преди дни стана ясно, че Бойчев няма да влиза в ръководството на НС.