През Втората световна война дядо ми опитал да спаси живота на двама полски евреи, но не успял. Смъртта на Райх (не знаем първото му име) и неговия 10-годишен син Аврам и провалът на моя дядо ми бяха напомнени от това, което се случва в Полша тия дни. Парламентът прие закон, който криминализира обвързването на полския народ и полската държава с военните престъпления на нацистка Германия.

Законът, който предстои да бъде подписан от президента Анджей Дуда, създаде международни проблеми за управляващата партия „Право и справедливост“.

Близкият съюзник Израел изтегли посланика си от Варшава. Кнесетът подготвя свой закон, който да криминализира отричането или омаловажаването на действията на колаборационистите на Германия. САЩ, които също са приятел на Полша, изразиха притеснение от закона.

Очевидната цел на проекта е да сложи край на практиката на някои медии да използват за краткост израза „полските лагери на смъртта“ по отношение на построените от германската армия концентрационни лагери на територията на окупирана Полша. Но много хора гледат на закона и като опит за заличаване на сложната и понякога отвратителна история на Полша по време на войната.

Тази сложност е част от историята на моето семейство.

През август 1942 г., когато Полша е под германска окупация, дядо ми Станислав управлявал малко стопанство в югоизточната част на страната. Той имал нужда от работник, който да поправи водосточните тръби на една сграда и местният командир на Гестапо му изпратил тенекеджията Райх, жител на гетото в близкия град Фристак. Дядо ми трябвало да подпише бележка, че обещава да върне Райх в гетото след края на работата. Наказанието за неизпълнение на това задължение било смърт.

Дядо ми закарал с каруца Райх и 10-годишния му син Аврам до селото, където те останали няколко дни. На 15 август дядо ми и баба ми минавали през центъра на Фристак и бил спрени. Видели как германците опразват гетото и събират стотици евреи в центъра на града. Пияни войници удряли хората и ги набутвали в открити камиони. Дядо ми и баба ми видели жената на Райх да им маха, за да предупредят съпруга ѝ. След това и тя била натоварена.

Много от евреите във Фристак били закарани до предварително изкопани ями в близката гора. Били свалени от камионите и разстреляни.

Когато се върнали у дома, дядо ми и баба ми видели Райх объркан и плачещ. Той бил научил какво се е случило. Дядо ми и баба ми му предложили да избяга на юг през Карпатите към Унгария, където евреите все още са били сравнително свободни. Но той не се съгласил. Той говорел полски със силен Идиш акцент и щял лесно да бъде забелязан и предаден на германците.

Тогава дядо ми скрил Райх и сина му в един обор. Същата вечер двама офицери от Гестапо дошли да търсят тенекеджията. Дядо ми казал, че вече го е изпратил към Фристак. Германците приели това обяснение, но предупредили, че всеки опит Райх да бъде укрит, ще донесе смъртна присъда за дядо ми и семейството му.

След няколко дни Райх и синът му били изпратени към гората, където си изкопали убежище. В продължение на месеци дядо ми носел храна в гората всеки ден, а те му се отблагодарявали със събрани кестени. Когато станало студено, дядо ми занесъл одеяла в гората. Когато станало прекалено студено, Райх и Аврам се преместили в изоставена барака.

„Един ден те безразсъдно запалили огън по светло“, пише дядо ми своите мемоари. „Пушекът издал скривалището им. Някакви безчовечни селяни, жадни за парична награда, казали на германците какво са видели. Дошли в гората, измъкнали ги от бараката и застреляли и двамата. Нашата помощ не успя да спаси тези два живота, само ги удължи с няколко месеца“.

По-късно дядо ми и баба ми разбрали, че одеялата били с избродирани техните монограми – ако германците ги бяха забелязали, щяха да знаят кой е помагал на евреите.

Тази история вероятно не пасва на нагласите на депутатите, които гласуваха полския закон за Холокоста.

Преди войната в Полша имало около 3 милиона евреи, близо 10% от населението. Само няколко хиляди са оцелели, а повечето напуснали Полша след войната.

По време на германската окупация Полша не е имала колаборационистко правителство. За разлика от Балтийските държави и Украйна, където местни въоръжени групи помагали на германците за убиването на евреи, както и от Франция на Виши, където евреите са депортирани с помощта на държавната машина, полската държава няма участие във военни престъпления.

Хиляди като дядо ми рискували живота си, за да помогнат на своите съседи евреи. Израелският център за възпоменание на Холокоста „Яд Вашем“ признава заслугата на 6706 поляци за спасяването на евреи.

Но все пак, нещата са сложни. По-малко от 7 хиляди души не са много на фона на голямата еврейска общност преди войната. Холандия има 5595 признати спасители на евреи, а в страната са живели само 140 хиляди евреи преди войната. Разбира се, холандците не са били заплашвани от смъртна присъда, ако помагат на евреи.

Някои поляци са помогнали на евреи, други са ги предавали на германците или са ги убивали. Огромното мнозинство от населението не е направило нищо – и заради страх от отмъщение от страна на германците, и защото не харесвали много евреите.

Това не е нещо, което може да се побере в едно изречение или пък в един закон, независимо от намеренията.

...

Ян Ченски е старши редактор в "Политико", където е публикуван разказът му. Преводът е на Клуб Z.