България и ЕС си приличат по това, че по едно и също време презареждат своя политически елит. У нас предстоят избори, ще имаме ново правителство, а почти по същото време, към 1 ноември, се очаква да заработи новата еврокомисия – изпълнителното тяло на ЕС.

Приликите не спират дотук. И в ЕС, и у нас дясноцентристите се оказват по-силните, и у нас и на Запад левицата не предложи нови идеи, и на европейско ниво както и у нас има отчуждаване на хората от политиката, говори се за нужда от промяна в модела на управление, но в действителност не се прави нищо.

Презареждането обаче изглежда се изчерпва със смяна на фигурите на дъската. Жан-Клод Юнкер със сигурност е компетентен за поста, който ще заеме, но той е въплъщение на системата и в никакъв случай няма да я реформира. Единствената страна в ЕС, в която се провеждат политически експерименти е Унгария, които всички останали се правят, че не забелязват.

И в ЕС, и у нас са разделени по темата Русия, като разликата само е, че някои държави членки могат да си позволят да се репчат на Путин, докато при нас това е доста рисковано. България вероятно има нужда да делегира права на ЕС в областта на енерийната си и външна политика, защото иначе е между шамарите. Може би затова в случая с нашата страна е важно кой ще е еврокомисар. Той или тя трябва да се нагърбят и с тази задача. Мисля си, че е много по-важно кой ще е еврокомисар, отколкото кой ще стане премиер след изборите. Премиерите я изкарат мандат, я не, а комисарят е там за пет години. През които ще бъде и българското председателство на ЕС през втората половина на 2018 г.

За тези пет години България трябва да влезе в банковия съюз на ЕС, да влезе във валутния механизъм ЕРМ 2, който е нещо като вестибюл към членството в еврозоната, да излезе от Механизма за наблюдение и проверка, да влезе в Шенген, при това не само с въздушните, но и със сухопътните си граници. Едва тогава ще можем да кажем, че страната ни е пълноправен член на ЕС. Всяка една от тези стъпки ще засили доверието към страната ни и нейния рейтинг, което индиректно ще донесе инвестиции и подобряване на жизненото равнище.

Мисля си, че има двама души, които биха могли да бъдат успешни български еврокомисари и да допринесат за изпълнението на такава програма максимум. Това са Кристалина Георгиева и Ивайло Калфин. За трети подходящ от този калибър не се сещам. Георгиева представлява дясното политическо пространство у нас, но не съвсем, защото тя почти не е живяла в България през годините на прехода. Калфин представлява левицата, но не и най-голямата партия в лявото пространство БСП. Колкото по-малко политически белязан е българският комисар, толкова по-добре, защото ще трябва да работи с различни правителства. Впрочем, и двамата биха били подходящи за премиери на едно евентуално широко коалиционно правителство. Кристалина Георгиева премиер, Ивайло Калфин комисар. Или обратното. Никак не е за пренебрегване, че двамата се разбират отлично. И че са най-известните и уважавани българи в Брюксел. Далеч нe всяка страна членка има толкова изтъкнати личности на свое разположение.

Колкото и негативни сигнали да идват от България през годините на прехода, страната ни е имала ярки личности, за които истински са ни завиждали. Най-силно изпъква личността на Симеон Сакскобургготски, която България не пожела да използва. Появата му у нас беше шестица от тотото, никога като журналист международник не съм усещал такова уважение към български лидер. И какво стана? Как използвахме този капитал? Употребиха царя за собствени нужди, сринаха му рейтинга, даже най-близките му министри му обърнаха гръб. Какво национално предателство, какво безчестие!

Без да съм историк си мисля, че България е била силна с личностите си. Стефан Стамболов, Кимон Георгиев, Георги Димитров са маркирали историята. Сега сме република, в която президента е нещо като конферансие. Нямам предвид натюрела на Плевнелиев, просто длъжността е такава. Дали не трябва да бъдем президентска република като Франция е тема, която заслужава да бъде обсъдена. Ето една добра тема и за дебат в БСП, която също трябва да извърши своето презареждане. Сменят се фигурите, но най-вече има нужда от идеи.

Фигурите и идеите правят възможни добрите сценарии, както и лошите. Например през 2018 г. да се договарят условията за излизане на Великобритания от ЕС, при българско председателство на ЕС и премиер Николай Бареков.

*авторът е сътрудник на в. "Дума" от Брюксел, но изданието е отказало да публикува този текст. Предлагаме го на читателите на Клуб Z със съгласието на Георги Готев. Оригиналното заглавие е "Мисия Брюксел - Презареждане".