Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Атис Сиянитис има необикновени задачи като посланик. Латвийският дипломат не е отговорен за отношенията с някоя друга нация, а с диаспората на собствената си страна. Работата на Сиянитис е да реагира на вълната напускащи Латвия след приемането на държавата в ЕС. Откакто тя е част от съюза, близо една пета от нацията е отишла да работи в по-процъфтяващи държави в Евросъюза - Великобритания, Ирландия, Германия.

През 2000 г. населението на Латвия е било 2,38 млн. души. Сега е 1,95 млн. Никоя друга държава няма толкова рязко намаляване на населението - 18,2 на сто според статистиката на ООН. С близки темпове е спадът в съседката на Латвия - Литва със 17,5 на сто и Грузия - 17,2%.

"Реалността е, че губим хора - бързо", казва Сиянитис в интервю в обширния си кабинет в сградата на външното министерство в столицата на страната.

Със сигурност икономическата миграция не е единствената причина за свиването на населението. Малката балтийска държава има относително ниска раждаемост и висока смъртност и това са фактори, които също допринасят.

"Крайният резултат е заплаха за жизнеността на латвийската държава. Да го кажем по друг начин - не се раждат достатъчно войници или данъкоплатци", казва посланикът.

"Латвия вече е страна с ниска плътност на населението", отчитя Ото Озолс, известен журналист и телевизионен коментатор. "При тези темпове след около 50 години Латвия може да спре да бъде нация." "Трябва да хванем последния влак", казва той.

Демографската криза в балтийската страна е най-жестока и се усеща най-силно в най-бедния ѝ район, Латгейл - това е областта на границата с Русия, в югоизточната част на страната. Средната месечна заплата в Латвия е 670 евро. В този район хората обикновено вземат половината от тези пари.

"Заплатите тук са подигравка", казва Александър Рубе, журналист в "Латгейл Лайкс", регионал вестник. "Чудно ли е тогава, че хората искат да се махнат?"

Някои млади хора се местят в столицата Рига, чието население от 640 хил. леко се увеличава след дълъг период на спад. Но по-лесното е да напуснат страната. Комплекси с изоставени блокове близо до регионалния център Даугавпилс придават на града усещането, че е частично изоставен. 

"Твърде лесно е. Границите са отворени, информацията за живота в другите страни в ЕС е достъпна и всеки го прави - младите ни хора напускат и отиват във Великобритания, Ирландия или Германия", обяснява Рубе.

В общия случай не се връщат, освен на кратки посещения.

"Не искам да се връщам", казва 22-годишната Ируск Красотисик, която е напуснала страната и е отишла в Англия преди няколко години, а сега си е дошла, за да види сестра си. "Тук положението е твърде лошо", смята тя.

На въпрос за  влиянието на Брекзит върху начина, по който се отнасят към нея в Обединеното кралство, тя признава, че "много британци не ни харесват".

Хора като Красотисик са повод за отчаяние за Владислав Станкевич, заклетият оптимист, който отговаря за икономическото развитие на Латгейл. "Тук има работа", настоява той в своя кабинет в сграда от съветската епоха в центъра на града. "На практика всеки, който иска да работи, може да остане в града и да работи", твърди той.

Убеден е, че заплатите ще растат, но признава, че сега са ниски.

"А и всичкото това говорене за война - истинска или не, не прави нещата много привлекателни за хората да останат", добавя, като има предвид военните учения, които проведоха НАТО и Русия в региона миналата година. Според него това отблъсква и чуждите инвестиции.

Има все пак някои признаци, че течението може би все още не се е обърнало, но поне намалява силата си. Според Централното статистическо бюро на Латвия броят на емигрантите, които се завръщат в родината си през 2016 г. е около 40 на сто от тези, които са напуснали. За сравнение, в предишния период от три години числата са били 26-37 на сто.

"Много млади хора смятат, че е много лесно да се печелят пари в чужбина", казва Светлана Лонска, която преди няколко години се е върнала в Латвия, за да ръководи успешен зумба фитнес център . "Опитвам се да им обясня, че да организираш живота си в чужда страна е много по-трудно, отколкото са мислели", добавя тя.

---

Бел. ред. Гордън Ф. Сандърс е журналист и историк, който работи в Рига. Той е и автор на множество книги за историята на Балтика, последната от тях е "100-дневната зимна война". Материалът е публикуван в "Политико".

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.