От месец червената партийна пропаганда ни облъчва - на 27 юли БСП щяла да поеме курс към обновление. Тогава, на конгреса, щял да бъде избран нов лидер и партията щяла да анализира грешките си и да поеме към изборна победа. Социалистите били готови за избори, както и да поемат управлението на страната. Всичко това се рецитира с една приповдигната увереност по телевизиите – с възрожденски патос и звездочел устрем. Сякаш утре сам Иисус ще застане начело на БСП, ГЕРБ и АБВ ще се саморазпуснат, чинията на Бузлуджа ще бъде превърната в катедрален храм „Св. Сергей Станишев“, а Сашо Симов ще се ожени за четири блондинки едновременно. България – лятна приказка, ако перефразираме Хайне. Би било хубаво, но не е вярно. Всичко, което ни пробутва партийната пропаганда, е лъжа.

Нагла лъжа!

Конгресът на 27 юли няма да реши нито един проблем на БСП. Този конгрес, този състав на конгреса е компрометиран. Това са същите хора, които преизбраха за лидер на партията разгромения на изборите през 2009 г. Сергей Станишев. Защо? Защото до голяма степен са назначени за делегати. Последният конгрес, на който е имало някакъв сблъсък на идеи, платформи и личности, беше през 1998-а.

Тогава Георги Първанов успя да се наложи още на първи тур срещу Красимир Премянов, Александър Лилов и Румен Овчаров, които атакуваха лидерския пост. Решаваща се оказа апаратната опитност на покойния Николай Добрев, който подкрепи действащия лидер. Без него на Първанов му беше изпята песента. Тогава като че ли за пръв път бе използвана „матрицата“ – списък с номера на „верни“ кандидати за членове на ВПС.

На този конгрес – 43-ти поред – Първанов успя да изчисти Висшия съвет от „жановисти“. И да започне обезличаването на партията, превръщането на органите ѝ в бутафория. Линия, развита до съвършенство от наследилия го Сергей Станишев. След 43-ия конгрес висшите партийни форуми престанаха да бъдат арена на политически сблъсък, единствената екзотика на тях бяха арогантните изказвания на Кирил Добрев или Николай Малинов.

Всичко е решено предварително, а неудобните резултати се фалшифицират. Освен това конгресът беше превърнат в постоянно действащ орган, който се свиква на сесии. Нещо като Генерални щати. И закономерно социалистическите Генерални щати се държат както се очаква от тях – приемат за сведение и одобряват с аплодисменти съображенията на ръководството.

В този си вид конгресът е импотентен. А в този състав – и кастриран.

Делегатският корпус към настоящия момент не изразява адекватно настроенията в партията. Извън състава му са множество хора, които са критично настроени към сегашното ръководство. Нещо повече – много от делегатите са финансово зависими от партийните си босове – особено тези от провинцията. И на практика ще се получи картинка, като с избор на император на Свещената римска империя. Пристига граф Г. от Пловдив и води 70 рицари. Предлага подкрепа на граф С. срещу обещания за бъдещо участие в партийното и държавно управление. Ако няма сделка – отива при следващия. Феодални отношения от най-чиста проба.

Тази структура на конгреса, този му персонален състав дава възможност на Станишев да мимикрира. Дава му възможност, според един сполучлив израз, да „инсталира“ наследника си.

За какво обновление става дума тогава?

Или приемаме тезата, че Станишев е изчерпан като лидер и е виновен за насипното състояние на БСП и тогава изолираме изцяло влиянието му. Или казваме – нищо подобно, Станишев е велик. Тогава защо да го сменяме? Няма как да се съвместят двете гледни точки, подобна конвергенция е перверзна и шизофренна.

Същото се отнася и до избора на нов лидер. Всички кандидати за поста, издигнати до момента, са свързани със Сергей Станишев, всички са или негови креатури или хора, работили заедно с него в оперативното ръководство на партията. Следователно пред всеки един от тях се откриват две перспективи – да продължи да управлява партията по „станишевски“ или да се отрече категорично от досегашния лидер и неговите маниери и методи.

В единия случай е повече от ясно, че обновление няма, няма и да има. Именно Сергей Станишев „доуби“ демокрацията в БСП, именно той съсипа вътрешнопартийните механизми за формиране на политики. Лидерът на ПЕС е човекът, който иззе почти всички правомощия от легитимните органи на партията и формализира процеса на вземане на решения. Ако новият председател на БСП запази този стил – повече от ясно е, че тази социалистическа партия ще продължи да губи доверие и постепенно ще се срине и изчезне, както това се случи със СДС.

Ако новият лидер избере втората възможност – на радикално отричане от наследството на Станишев – тогава ще имаме налице прононсиран подлец. Всеки от кандидатите е обвързан с управлението на досегашния председател. Единствено у Янаки Стоилов през годините имаше някакви елементи на опозиционност. Но те са някак позьорски, предвид участието му в Изпълнителното бюро и неизменното му присъствие в депутатските листи.

След 1997 г. с подобна трудност трябваше да се справи Първанов, когато Премянов и федерация „Открит форум“ искаше от ръководството да даде оценка на управлението на Жан Виденов. Тогава Първанов успя да се измъкне от капана, отрече се от Виденов, но винаги с половин уста, витиевато, обтекаемо. Днес от новия лидер ще искат категорична позиция, ясно мнение за периода на управление на Станишев. И той няма как да замете под килима въпроса за наследството.

Цугцванг – конресът на 27 юли ще избере или консерватор, или предател.

В тази ситуация повече от ясно е, че социалистическата партия не е готова да управлява. Тя не беше готова и през пролетта на 2013-а, няма да е готова и през есента на 2014-а. БСП не може да се справи с управлението именно заради тежкия организационен нокаут, в който я прати инатът на Станишев да е шеф на всяка цена. За да управлява, една партия трябва да има ясно формулирани дългосрочни политики и кадрови потенциал за провеждането им. БСП в момента няма нито едното, нито другото.

Институционалната парализа на партията доведе до това, че управленските идеи на социалистите са предимно лозунги. И то лозунги, които никой няма намерение да изпълнява – ще строим „Белене“, ще отменим плоския данък… Както се видя – нищо от това не беше реализирано. Дори социалната политика – гръбнакът на управленската визия на една социалистическа партия – беше харизана небрежно и безотговорно на един либерален коалиционен партньор. За каква готовност да се управлява говорим тогава?

Правителството на Орешарски не е правителство на БСП.

В него има цифром и словом двама министри – социалисти, Кристиан Вигенин и Ангел Найденов, но гастролът им на тези постове няма нищо общо с вижданията за политиката на преобладаващата част от членовете на БСП. Справка – украинските „воайяжи“ на Вигенин и пронатовската риторика на Найденов. Не  може да се управлява по формулата на Мирабо: „Когато якобинците станат министри, те не са якобински министри.“ Следователно - абсолютно несъстоятелна е тезата, че БСП е готова за управлението. В условията на тотален дефицит на политики, тя излъчва само кадри, управляващи в дисонанс с настроенията в партията.

Ситуацията изглежда апокалиптична.

Но всъщност не е. Социалистите просто трябва да приложат няколко простички техники за оздравяване на партията. На първо място, разбира се, това е смяната на лидера. Но не на бутафорен конгрес, а след пълен цикъл отчетно-изборни събрания и нови делегати. Тоест – нов конгрес. Разумно би било до провеждането му, ръководството на партията да бъде поверено на временен председател или дори на колективен орган, който да гарантира свободното и честно провеждане на избора – без интриги, машинации и апаратни хватки.

На второ място – трябва да се съкрати съставът на Националния съвет – няма никаква логика един оперативен орган като него да се състои от близо 200 души.

На трето място – изпълнителният орган на НС - Изпълнителното бюро да престане да бъде функция на председателя.

Практиката, наложена от Георги Първанов, само лидерът да може да предлага членове на ИБ, доведе до почти пълното обезличаване на бюрото. Членовете му на практика се назначават, а не се избират. Типичен пример е Антон Кутев – човек, който не можа да се пребори за място в Градския съвет на БСП – София, който беше отстранен от съпартийците си от листите за общински съветници в столицата, вече години наред е депутат и член на ИБ. По волята на Станишев, разбира се…

Отстраняването на тези три дефекта в устава и практиката на БСП би могло да е първата стъпка към оздравяването на партията. Може и да не помогне. Но е сигурно – ако не се случи – нищо добро и достойно не очаква социалистите.