Дали боята на картината от Леонардо „Салватор Мунди“ („Спасителят на света“) още не е била изсъхнала, когато бе продадена на търг за изумителната сума от $450 млн.? 

Това е въпросът, който артексперти повдигнаха миналата седмица след откритието на фотографско доказателство, че някой е рисувал върху нея между излагането ѝ в Националната галерия в Лондон през 2011-а и аукциона в Ню Йорк миналия месец, пише „Дейли Мейл“.

Д-р Мартин Прахер, немски преподавател по история на технологиите в изкуството, изрази изненадата си, че според снимките, направени тогава и сега, картината се е променила. Той предупреди Майкъл Дейли, директор на „Артуоч Великобритания“ (организация, която се бори за по-добри практики при реставрация и консервация на произведения на изкуството), който също остана учуден от различията.

Промените са най-вече в гънките на лявото рамо на Христос, които се виждат на снимките от 2011-2012, когато произведението бе изложено в Националната галерия като откритие, а на снимките от търга на „Кристи‘с“ през 2017-а са изчезнали от картината.

Картината на Леонардо за $450 милиона не е толкова откритие, колкото недовършена работа – каза д-р Прахер. – Никога не би ми хрумнало, че ще продължат да я рисуват, след като вече е била официално показана в изложбата „Леонардо“ и избражението ѝ е влязло в архивите и в историческите книги. Това означава, че картината, продадена миналия месец, не е същата като онази, обявена за работа на Леонардо от Националната галерия“, допълни експертът.

Никой не отрича, че преди излагането в Националната галерия картината е бил подложена на сериозна реставрация, новото доказателство обаче накара друг специалист да заяви:

Имало е и допълнително почистване и ретуширане след автентификацията – и това не е добре, защото творбата се е отдалечила още повече от оригиналния си вид“.

Говорител на „Кристи‘с“ е потвърдил, че Диана Модестини, първоначалният реставратор на картината, е работила отново върху нея преди продажбата ѝ.

Някои от най-изтъкнатите световни учени потвърдиха авторството на Леонардо през 2011 г., когато Люк Сайсън, тогавашният куратор на Националната галерия, включи картината в изложбата „Леонардо“.

Творбата бе продадена на 15 ноември от „Кристи‘с“, Ню Йорк, след като бе обявена за артистичното преоткриване на ХXI век, „една от по-малкото от 20 известни картини на Леонардо“.

Но някои от водещите учени се усъмниха в авторството. Франк Зьолнер от Лайпцигския университет смята, че произведението може би е „висококачествен продукт от ателието на Леонардо“ или дори на по-късен негов последовател.

Списание „Beaux Arts“ публикува материал на Жак Франк, в който експертът по техниката на рисуване на Леонардо и реставратор-съветник в Лувъра казва, че според него истинският автор е асистент на Леонардо, известен като Салаи.

След седмици на хипотези относно името на купувача и статии, сочещи, че той вероятно е престолонаследникът на саудитската корона принц Мохамед бин Салман, „Кристи‘с“ обявиха официално, че купувачът е Министерството на културата и туризма на Абу Даби и че творбата ще бъде изложена в Лувъра, Абу Даби.

Говорител на „Кристи‘с“ съобщи, че според реставраторката „разликата“ между изображенията се дължи на „естествен страничен продукт от процеса на почистване, съхранение и изсъхване“.

В свой доклад от 2014 г. тя посочва „деградация в драперията, причинена от „ултрамариново заболяване“ – „често срещана промяна на този пигмент в съчетание с маслена боя“ – и отбеляза, че „сенките на гънките над лявото рамо прогресивно се засилват“.

Днес Модестини отново твърди, че „черните ивици в лявото рамо на синята мантия на „Салватор Мунди“ не са гънки“:

„Това са следи, причинени от влошаването на синия пигмент, направен от полускъпоценния камък lapis lazuli… Разтворителите, използвани за почистване и ретуширане, за кратък период от време наситиха боята в областта на лявото рамо и доведоха до изчезването на ивиците“ (в изчистеното състояние на изображението).

Говорителят на „Кристи‘с“ уточни:

Преди представянето на картината за продажба Модестини частично почисти следите от боя на рамото и тъмните ивици изчезнаха. Да се ​​каже, че се е случило нещо нередно, само по себе си е нередно“.

Но според „Дайли Мейл“ това е опит за манипулация:

„Известният феномен на „ултрамариновото заболяване“ е опит за заблуда. Гънките са били там през 1912 г., на най-старата снимка на картината, и през 2011 г., когато тя е била изложена в Националната галерия и в доклада на реставратора. Никакви природни явления не биха могли да променят изобразените от художника гънки в една картина“.

Площад Славейков.