Правителството на страната е с по-нисък рейтинг на доверие от този на Европейската комисия. Това е един от изводите в последното социологическо проучване на "Маркет линкс". Според авторите на изследването това отново повдига редица въпроси за политическата легитимност и за търсената в дългосрочен план стабилност на управлението.

Позитивното отношение към президентската институция обаче превишава над два пъти отчетеното негативно такова. По този начин президентството се превръща в много значим своеобразен властови център по отношение на ресурса на общественото доверие.

ГЕРБ остава първа политическа сила с по-скоро комфортна и дори по-голяма преднина пред БСП, която въпреки силното публично присъствие не успява да извлече по-сериозни политически дивиденти сред избирателите. Продължава тенденцията "Обединени патриоти" да губят подкрепа, а последните събития около Пирин вероятно ще окажат своето влияние в една или друга посока, което предстои да разберем през първия месец на 2018 г. 

Вътрешнополитическите измерения на отчетените тенденции са в регистрираната готовност на малко над половината българи, имащи право на глас, да подкрепят нови политически проекти. Евентуална партия, сформирана около личността на президента Румен Радев, има, макар и условен, потенциал драматично да промени политическата карта на страната. Търсенето на нов "спасител" с  антикорупционен ореол отново събужда интерес към потенциален проект на Слави Tрифонов, вече облечен в по-конкретната публична заявка.

Потенциална коалиция между "Да, България" и ДСБ към момента демонстрира потенциал за присъствие в следващ парламент, и то с резултат по-висок от механичния сбор на електоралната подкрепа на двете партии. Видимо обаче е, че евентуалната подкрепа е в пъти по-ниска от тази на възможните нови конкуренти на политическата сцена.

Според "Марект линкс" в ситуация на преобладаващ песимизъм, криза на гражданското доверие към основните държавни институции, към политическата класа и не на последно място - най-ниския жизнен стандарт в ЕС, голяма част от българските граждани продължават да приемат демократичното развитие на страната като силно проблематично. През последните седмици преди българското председателство на Съвета на Европейския съюз неудовлетвореността от  настоящото състояние на страната е фактор, постоянно захранващ носталгичната митологема за "времето на социализма". Прекият резултат е подриване на доверието в ЕС и на трудно интернализираните в националния ни манталитет ценности на демокрацията и личната свобода.

Социолозите смятат, че изпълнителната власт е в подготовка за председателството и в стремежа си да "овладее" възможно най-много публични сфери и да минимализира възможните рискове от опозиционно говорене и поведение, оказва натиск в различни посоки. Противоречието между образа на българската действителност в очите на гражданите и това, което целят да представят управляващите пред европейските ни партньори, изглежда дълбоко.

Нивото на оптимизъм се покачва съвсем минимално в сравнение с предишни периоди, но това явление е обичайно в навечерието на коледните празници. Общият песимистичен фон дава основания за подкрепа на хипотезата, че страната, макар и бавно, се приближава към обществено-политическа криза. Доверието към основните институции остава критично ниско, особено спрямо Народното събрание.

Според "Маркет линкс" на 10-ата годишнина от членството в ЕС България е на своя голям европейски кръстопът. И отново той не е толкова икономически и може би дори политически. Той е ценностен за това накъде ще поеме страната - по пътя на Унгария и Полша, като примери за отстъпление от демократичните принципи, или по посока на това, с което най-развитите и благоденстващи европейски страни са успели да изградят тъканта на обединена Европа.