Едва един от 10 българи смята, че всички депозити в КТБ трябва да бъдат върнати на притежателите им. Огромното мнозинство от хората у нас се поддържат мнението, че трябва да бъдат възстановени само сумите до държавногарантирания праг от 196 000 лева. Това показва изследване на обществени реакции и масови нагласи във връзка с кризата на КТБ. Допитването е направено от агенция АФИС в периода 11-17 юли т. г. На въпросите са отговорили 1273 притежатели на банкови сметки у нас.


Покрай кризата с КТБ се появиха най-различни интерпретации за причините и движещите сили на случилото се. Родиха се дори теории за тайни цели и планове в сферата на общата дестабилизация на финансовата система и дискредитация на валутния борд, прокарване на път за проникване на МВФ в страната, политически ходове, свързани с ускоряване на оставката на правителството и заемане на позиции по повод на предстоящите извънредни парламентарни избори. Данните от проучването на общественото мнение свидетелстват, че нито една от тези хипотетични цели не е постигната, пише в анализа на данните на агенция "АФИС".

Според социолозите доверието в банковата система остава високо, много по-високо, отколкото е нивото на доверие в държавните институции и политическите партии.

Изследването показва, че банките остават най-предпочитаното място за съхранение на личните пари на гражданите. Паниката около кризата с КТБ е довела до известно повишение на дела на хората, проявяващи интерес към ценните книжа и трайните активи, но не и до по-висока икономическа активност. Банките остават най-надеждното поле за запазване на личните спестявания и гарантират, макар и минимална, но сигурна печалба чрез лихвите по депозитите.

При общия спад на доверието към всички и към всичко доверието в банковата система, макар и разколебано, остава стабилно на фона на растящия негативизъм спрямо институциите, сочат данните от допитването.

Придобилата в началото на кризата популярност версия за кражба, за злоупотреба с авоарите на банката, за източване на капитала и изнасяне на пари в чували очевидно не се среща с общественото доверие. Доминиращо е мнението, че институциите се стараят да заобиколят истинските причини за кризата, което се потвърждава от високото обществено подозрение, че именно властта и партиите са забъркали кашата заради някакви свои интереси. Въпреки, че анкетираните са посочвали повече от една предполагаема причина за възникване на кризисната ситуация с КТБ, със сравнително най-слаба популярност се ползват първоначалните официални обяснения на прокуратурата, БНБ и политическите сили, а именно, че в основата е престъпление, кражба, както и това, че законът трябва да бъде променен, за да се осигури извънредна финансова подкрепа на закъсалата банка. Ако се обединят стойностите на първите четири групи отговори, ясно ще проличи, че мнозинството от гражданите подозират нечисти действия на политическото и корпоративното задкулисие.


Как според вас трябва да се постъпи, ако КТБ бъде затворена?


Да се изплатят само депозитите до 100 хил. евро ...................................... 74.0%
Да се изплатят само депозитите с гарантиран произход ........................... 11.4%
Да се изплатят всички депозити в пълен размер ........................................ 11.9%
Без мнение ........................................................................................................ 2.7%

Обществото поддържа идеята законът да се изпълни така, както е замислен и действащ. Намерението за промяна на закона и държавна подкрепа за депозитите в пълен размер се подкрепя едва от една десета от гражданите, посочват от социологическата агенция. 


Какво е доверието в отделните банки?

Любопитен факт е, че в челната петица присъстват имената на две български банки, включително и на една от „нарочените” за проблемна, посочват от АФИС.