Българските работници, които фирмите командироват временно в други страни на ЕС, трябва да получават същото заплащане, включително бонуси, както колегите си от приемащите страни. Това предвиждат промени в директива, които Комисията по заетостта и социалната политика на Европейския парламент прие днес.

На следващата си пленарна сесия в Страсбург Европейският парламент се очаква да гласува мандат на свои представители за преговори с правителствата в ЕС по промените в директивата, за които най-активно настоява Франция.

Нейният президент Еманюел Макрон обеща на избирателите си да сложи край на т.нар. "социален дъмпинг", при който работници от Централна и Източна Европа подбиват цената на труда в по-богатите страни на ЕС, като се съгласяват да работят при по-лоши условия, отколкото синдикатите в тези страни са договорили с работодателите и правителствата.

“Споразумението, което постигнахме, е политически ясно: да подобрим защитата на работниците и да осигурим равно игрално поле за компаниите на вътрешния пазар", каза днес вносителката на резолюция за промените в директивата Елизабет Морен-Шартие (ЕНП, Франция). "Днес парламентът показа още веднъж, че той винаги ще отвръща на националните разделения с европейска политическа сила и единство. Сега е време напред да излезе Съветът (държавите членки - б.р.) - никой не може да си позволи да се помайва, докато изграждаме социална Европа".

“Това е важна стъпка към създаването на социална Европа, която защитава работниците и осигурява честна конкуренция", каза Агнес Йонгериус (Социалисти и демократи, Холандия). "С това предлоожение ще се борим срещу неравенството и ще се грижим добре за работниците. Колективните договори, от които се ползват местните работници, трябва за в бъдеще да се отнасят и до командированите работници. Трябва да спрем надпреварата към дъното на европейския трудов пазар, за да постигнем целта за еднакво заплащане за еднаква работа на същото работно място".

Източната работна сила в Западна Европа намира приложение в сектори с тежък и сравнително нископлатен труд като строителството, части от транспорта, промишлеността, някои услуги. Командированите работници в ЕС са общо малко над 2 милиона. Макар техният брой да е скочил с 41,3 на сто от 2010 г. до 2015 г., те представляват 0,9 процента от цялата работна сила в съюза. Делът им спада до 0,4 на сто, ако се преизчисли по пълното работно време.

Проектът за изменение на директивата предвижда, че ако командировката на работниците е за повече от 24 месеца, всички трудови условия на приемащата страна трябва да важат за командированите работници. Ако командироващата фирма прецени, че не може да завърши поетата работа за две години, тя трябва да поиска от местните власти удължаване на срока на командировката.

Изпращащите работници фирми трябва да покриват пътните и квартирните им разноски, или да ги включват възстановяването на тези разходи в заплатите им.

Приемащите държави могат да прилагат спрямо командированите в тях чуждестранни работници регионални или секторни колективни трудови споразумения, ако те съдържат по-благоприятни условия от националните.

Всички правила на заплащане на приемащите страни, предвидени в колективните трудови договори, трябва да важат и за командированите работници.

Директивата задължава държавите членки да публикуват пълна информацияа за колективните трудови договори и за националната политика на заплащане на специални уебсайтове. 

Ако тези промени настъпят, рязко ще нарасне себестойността на услугите, за които източно и централноевропейски работодатели изпращат персонал в Западна Европа.

През май 2016 г. България беше между 11 държави членки, които протестираха в писмо до Европейската комисия срещу неин проект за поправки в директивата за командированите работници. Тези страни блокираха проекта, като използваха възможност, дадена им за това от договора на ЕС.

Цитираните държави, водени от Полша, се аргументираха, че налагането на униформени социални условия противоречи на принципите на единния пазар, включително на свободното движение на работна сила и на конкуренцията.

Приемащите страни обаче настояват, че единният пазар на ЕС е регулиран и конкуренцията на него се подчинява на правила.

Макрон направи ревизията на директивата за командированите работници централна точка в програмата, с която спечели президентските изборите през май т.г.

Критично важна за него във вътрешнополитически план е трайно високата безработица във Франция (9,8 на сто от работната сила през август т.г.), която срина рейтингите на предшествениците му и започва да подяжда и неговия.

За сравнение безработицата в Германия беше 3,6 на сто през същия месец, а средните ѝ стойности в еврозоната и в целия ЕС тогава бяха съответно 9,1 на сто и 7,6 на сто.

Противниците на ревизията сочат ниският относителен дял на командированите работници в трудовия пазар на Европа, който не може да обясни трайно високата безработица в някои нейни икономики.

Германия, Франция, Белгия и Автсрия са страните, приемащи най-много командировани работници. Но в същото време Германия и Франция са най-големите износителки на командировани работници след Полша в съседните на тях страни. 

Германската безработица е близо три пъти по-ниска от френската, макар Германия да приема повече от два пъти командировани работници от Франция.

Основните опоненти на ревизията са страните от Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия - но към тяхната позиция клонят България и Румъния. Франция има подкрепата на Европейската комисия и търси компромис с източно и централноевропейците.

Естонското председателство на ЕС очаква той да бъде постигнат до края на тази година. Ако това не стане, досието преминава в ръцете на българското председателство от началото на 2018 г.

Работният час струва средно 40 евро в Дания, 39 евро в Белгия, но 8,40 евро в Полша, 4,60 евро в Румъния и 3,80 евро в България по данни на Евростат.

Договорът от Лисабон включва т.нар. контролен механизъм за субсидиарност, според който Комсията е задължена да преразгледа законодателно предложение, ако парламентите на една трета от държавите-членки поискат това.

Субсидиарността е един от основополагащите принципи на ЕС. Той означава, че Съюзът законодателства само там, където отделните му членки са му възложили.

В механизма всеки национален парламент има по 2 гласа, т.е. общо 56 гласа. Където парламентите са двукамарни, всяка камара има по един глас.