"Не е ясно колко точно е дупката в Корпоративна търговска банка (КТБ)". Това каза пред Би Ти Ви бизнесменът Иво Прокопиев. Според него от БНБ са замазали информацията по този въпрос. "Притеснени са, защото имат отговорност за това, което се случва", смята Прокопиев.

Съответните власти и регулатори не реагираха адекватно. Имаше публикации, които показваха колко опасен може да бъде този феномен на срастване на политическа, икономическа и медийна власт около КТБ и концентрация на толкова много държавни ресурси.

каза Прокопиев. Според него под "дупка" би трябвало да се разбира недостиг на капитал.

"Много умело, напълно съзнателно от БНБ замазаха отговора на този въпрос. Не беше разпространен одитния доклад", обясни Прокопиев.

Не мога да кажа кое им е по-голямата грижа - дали грижата за собствения интерес да не попаднат под ударите на закона или грижата за интересите на данъкоплатеца. В една банкова система банковият надзор отговаря за спазването на правилата

обясни Прокопиев. Според него уловката е в това, че от БНБ са обяснили, че документите за кредити от 3,5 млрд. лв. ги няма. "Не се съобщава дали кредитите са лоши, добри, обслужват ли се. Беше казано, че голяма част от фирмите, получили кредити, са свързани със собнственика на банката. Той е дал на себе си една голяма част от депозитите, които са му поверени от фирми и населението", каза Прокопиев.

Той обясни, че няма нищо незаконно в това собственикът на една банка да дава кредити на свързани с него фирми, но в такива случаи има специфични изисквания за заделяне на резерви. "Това е голямото нарушение, което БНБ е проспала", обясни Прокопиев.

Според Прокопиев размерът на свързаните кредити е около 4,3-4,4 млрд. лв. "Колко е размерът на дупката зависи от това как ще бъде администриран кредитният портфейл", обясни той.

"3,6 млрд лв. са влоговете до 100 000 евро в КТБ, които са гарантирани от закона", каза Прокопиев. Той обясни, че във фонда за гарантиране на влоговете обаче има около 2,1 млрд. лв., които идват от отчисления от банките. "Държавата през бюджета или друг механизъм е отговорна за оставащите 1,5 млрд.", обясни Прокопиев.

Според него въпросът, който предстои да се обсъди е какво се слчува с депозитите над 100 000 евро, които са около 1,5 млрд. лв. "Дали да се покрият другите депозити, правилно ли е, оправдано ли е икономически, може ли държавата да си го позволи". Тези въпроси зададе Прокопиев, за да обрисува детайно ситуацията.

Беше насаждано в населението, че банковият депозит е безрискова инвестиция. Това не е вярно, той също е рисков, особено ако е над 100 000 евро. Акционерите и големите кредитори също участват в носенето на риска. Има баланс между риск и доходност, между страх и алчност,

каза Прокопиев.

Според Прокопиев е възможно да се постигне политически консенсус за влоговете над 100 000 евро, но трябва да бъдат приети извънредни закони.  "Ще трябва да променим много закони, законодателството ще стане на мармалад", смята Прокопиев.

Според него идеята на Бойко Борисов у нас да дойде мисия на МВФ е правилна, защото това е единствената организация с капацитет за анализ и осъществяване на надзор и авторитет. "За проблема в КТБ са виновни БНБ, Комисията за финансов надзор и цялата политическа класа от последните 3-4 правителства", обобщи Прокопиев.