Българската култура няма индивидуален палач, заяви пред БНТ режисьорът Явор Гърдев. Имаме склонност лесно да загърбваме собствената си история и да забравяме как колективно и в резултат на собственото си действие изпадаме в ентропия.

„Имаме склонност лесно да загърбваме собствената си история и да забравяме как колективно и в резултат на собственото си действие изпадаме в ентропия. Според мен това е големият исторически проблем в България – българското общество е много разклатено между силна конфликтност, която избива в нещо Да кажем 20-те години, след това началото на 40-те, има моменти, в които има изключително тежък сблъсък, след които ентропия, немарливост по отношение на дадени процеси. В този смисъл нашето обществено съзнание трудно удържа традиция в нещо, по отношение на всякакви неща, не само в културата. Това може да се види на всяка крачка. Склонни сме към занемаряване. Имаме исторически екстази, след които сме склонни да занемаряваме собствената си действителност“, коментира Гърдев. 


Режисьорът даде пример със сградите при нас, които „в момента, в който бъдат построени, изглеждат вече за ремонт“. По думите му има една иманентна немарливост, но той не може да разбере каква е причината.

„Но ентропията, тази леност, в която изпадаме, е основният проблем и тя води до нихилизъм спрямо собствените ни постижения. Те не се помнят, къса е нашата памет, и това саботира вътрешно културния процес“, отбеляза Гърдев, като добави, че това няма как да се дължи на нечие волево действие, на някой, който пречи нарочно.

Режисьорът коментира и въпрос на зрител дали сегашното младо поколение е изгубило духовността, жаждата за култура на предишното.

По думите му всяка нова вълна млади творци има различен тип отношение към живота – „който винаги е свеж и има желание да направи нещо“.

„Струва ми се, и сега, и преди, че най-големият проблем е как се интегрира тази енергия. Това е друго неумение на нашето общество – да интегрира младата енергия, която всъщност е най-необходима за неговото поддържане. В абсолютно всеки аспект, включително икономически. При нас, и в изкуствата, и в други сфери на живота, се получава едно прахосване на тази енергия, не мога да разбера защо. Това води много млади хора до отчаяние, просто защото енергията и възможностите им не могат да бъдат реализирани, няма как да бъдат канализирани – от една страна за обща полза, от друга за тяхна индивидуална“, подчерта режисьорът.

На въпрос дали е трудно да се създава изкуство по време на криза пък Гърдев отвърна, че чува този израз, откак се е родил, но не е съгласен с него:

„Има едно перманентно оправдание, което ни дава извинения за това, че изкуството ни не е такова, каквото трябва да бъде. Аз не мисля, че това е някакъв проблем. В живота винаги има проблеми, той винаги е в известна степен кризисен. Може да има своите хубави моменти, но да се оправдаваме вътрешно, че изкуството ни е в криза, поради което не може да се получава, според мен е нечестно. Трябва да си го признаем“.

Явор Гърдев бе гост в студиото на БНТ по повод новия си спектакъл – „Пияните“ по Иван Вирипаев, в Малък градски театър „Зад канала“.

Режисьорът обясни, че напоследък има дефицит на възможността за споделяне в съвременното общество.

„Тази пиеса е много изповедална в това отношение. Тя разказва за човека по начин, който е много причастен. Затова е и много силно емоционална пиеса, възприятието за нея е силно емоционално“, изтъкна Гърдев.

Площад "Славейков"