Никой в Брюксел не иска да го каже открито, но Виктор Орбан печели дебатите за миграцията, пише в анализ Якопо Баригаци от европейското издание на "Политико".

Унгарският министър-председател може да е много злепоставен в евопейските столици заради антиимигрантската му реторика, заради противопоставянето му на политиката на ЕС за релокация на бежанци и заради строежа на гранична ограда.

Но погледнете отблизо как лидерите в ЕС говорят сега по въпроса и политиките, които те приеха от кризата през 2015 г. насам, и става ясно, че предпочитанията на Орбан към забраната пред интеграцията по някакъв начин са надделели.

Имаше отзвук отдавнашният призив на Орбан за по-строг граничен контрол в твърдението в речта за състоянието на Съюза на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер през тази седмица:

"Сега защитаваме външните граници на Европа по-ефективно."

В друти части на речта е все едно че е говорил унгарският премиер, когато например Юнкер подчерта усилията да бъдат спрени мигрантите, преди те да напуснат Африка, и да бъдат връщани тези, които стигнат бреговете на Европа. "Когато става дума за връщанията: Хората, които нямат право да останат в Европа, трябва да бъдат връщани в техните страни на произход", каза Юнкер.

Макар че Унгария и Словакия загубиха борбата против схемата за релокация на ЕС в неговия съд, фактите на място показват, че юридическата победа на Брюксел беше куха.

"В този град никой няма да го признае, но, да, разказът на Орбан надделя", казва висш представител на ЕС, когото "Политико" цитира под условие за анонимност.

Изданието отбелязва, че на фона на приказките за "солидарност" с Италия и Гърция реалните действия на европейските правителства, включително на италианското, съвпадат с отдавнашните позиции на Орбан. Италия подгони неправителствените организации, които помагат на мигрантите да дебаркират на европейските брегове, а ЕС натиска за споразумения за връщането им с африканските страни.

"За левоцентистко правителство като италианското това е опасно, защото това, което то прави, не се различава от онова, което иска крайната десница", казва Джералд Кнаус, председател на мозъчния център "Европейска инициатива за стабилност". "Дебатът напълно се премества в посоката на Орбан."

Много политически лидери в Европа започнаха да се дистанцират от политиката на отворени врати на германската канцлерка Ангела Меркел, която се натъкна на остра отрицателна политическа реакция у дома през 2015 г., припомня авторът.

Той цитира Милан Нич, старши сътрудник в германския Съвет за външни отношения, който твърди, че по време на миграционната криза ЕС е спасил единството си, като е отговорил на призива на Вишеградската четворка - Полша, Словакия, Унгария и Чехия - да засили охраната на външните си граници.

"Германия спокойно търсеше общ език с Вишеград и няколко аспекта на това, което те предлагаха, бяха включени в дискусията", казва Нич.

Френският президент Еманюел Макрон поиска приемно-разпределителни центрове за мигранти в Нигер и Чад, също както Орбан преди две години настояваше молбите за убежище да се разглеждат в места извън ЕС, посочва "Политико".

Крайната левица заклеймява тази идея като расистка, а крайната десница я приветства и твърди, че времето е доказало правотата й.

Европейски представители и дипломати настояват, че съвпадението с Орбан е заради здравия смисъл на унгарския премиер в някои области. Но те твърдят, че лидерите на ЕС остават ангажирани с политиките на отвореност, особено ще се отнася до поощряването на легалната миграция, на което Юнкер отдели място в своята реч.

Друг анонимен европейски дипломат твърди, че докато Орбан е нарушавал международни задължения на страната си, ЕС се е опитвал да разработи законни решения на проблема.

"Въпросът не е, че се равняваме с Орбан", казва той. "Просто първо трябваше да покажем, че нещата са под контрол и след това да работим по по-добри решения да управляваме потоците."

Oрбан настояваше с месеци, че печели спора. Когато дискусията за отваряне на бежански центрове в Африка изплува отново между лидерите на ЕС през декември, той каза на журналистите:

"По-рано на това се гледаше като на предложение, дошло от самия дявол. Нашата позиция бавно става позиция на мнозинството."