"Няма банкова криза в България, а криза на доверието". И още "През последните 25 години българската история не познава толкова голяма партизанщина и нестабилност".

 

Това заявява президентът Росен Плевнелиев в интервю за телевизия Блумбърг, излъчено на 7 юли под заглавие „Bulgaria Says Bank Runs Show Crisis of Confidence” (Според България, тегленето на влогове от банките показва криза на доверие).

 

За стабилността на банковата система

 "Абсолютно ясно е, че ако има ниско обществено доверие в институциите, всеки слух и всеки опит за създаване на нестабилност и подобни спекулативни атаки могат да предизвикат паника. Ние, обаче наблюдаваме ясна тенденция. Няма паника и нестабилност. Банките функционират нормално. Българското правителство разполага с допълнителна ликвидност, която не е необходима в момента. За минути емитирахме още една емисия на държавни ценни книжа, която е в ръцете на правителството в момента, но няма да похарчим нито един долар от нея. Също така изтеглихме държавен заем от 1.5 милиарда евро, който е най-успешният в нашата история и е с много ниска лихва от малко под 2 процента. Това показва, че пазарите имат доверие в България", аргументира се президентът пред медията.

Той обяснява още че "българските макроикономически показатели са едни от най-добрите в Европа. Само три държави-членки на ЕС са изпълнили критериите от Маастрихт и България е една от тях. Банковият сектор е стабилен и банките функционират нормално. Само една банка бе поставена под контрола на правителството и това е временно явление. Това ще продължи само няколко седмици и след това сме сигурни, че банката ще възстанови своите обичайни позиции", казва Плевнелиев. 

"Трябва ясно да подчертая, че българските банки са стабилни. Взети са всички мерки. Българският банков регулатор е много силен и е доказал своята устойчивост през годините. Валутният борд ще се запази докато бъдем приети в еврозоната и това е споделена позиция на българските политици и държава. И също така трябва ясно да кажа, че българските банки са поне два пъти по-ликвидни от която и да било друга банкова система в Европа", обяснява държавният глава. 

 

За кризата на доверие

По думите му в България няма банкова криза, а криза в доверието.

"Преживяхме труден период на политически борби и напрежение, наблюдавахме и ниско обществено доверие в институциите. А ако комбинирате двете – ниско обществено доверие в институциите и тежки политически борби – резултатът е нестабилност. Тази нестабилност от своя страна може да бъде внедрена, да се инфилтрира в различни икономически сектор. Това, което трябва да направим, е да повишим общественото доверие", смята той.

Според него сега сме свидетели на партизанщина и нестабилност, "каквито нашата история не познаваше през последните 25 години"

 Днес българският парламент, българското правителство и много други институции имат най-ниския рейтинг в демократичната ни история и това е ясен сигнал, че трябва да бъде разрешен някакъв проблем, казва Плевнелиев. Той споделя, че очаква следващото правителство след парламентарните избори, които насрочил за 5 октомври, да бъде достатъчно смело да извърши реформите, да работи за осигуряване на стабилност и да наблюдаваме по-отговорна политика в българския парламент.

Политическата нестабилност вече се отразява върху икономиката и това не ме прави много щастлив, казва още Плевнелиев.
"Ако погледнете цифрите, те не са толкова лоши в моята страна. Икономиката ще отбележи ръст през тази година с може би от 1,5 – 1,8 процента. Безработицата е на стабилни нива от 12.1-12.7 процента, което се доближава до средните нива за ЕС, и със сигурност не е сред най-слабите показатели. Но от друга страна, това не е добре за нас и можем да се представим много по-добре. България има висок потенциал, българската икономика има висок потенциал, българските банки могат да финансират много по-голяма част от българската икономика и проекти – те имат пари, те са стабилни, те имат желание да отпускат заеми. Въпросът е в това, че трябва да осигурим по-добро ниво на комфорт за инвеститорите, така че предприемачите да инвестират и да разкриват нови работни места", обяснява той.

Според президента фактът, че е нямало коалиционно споразумение между коалиционните партньори в кабинета "Орешарски" е била голяма грешка. Това създаде известна непрозрачност в работата на това правителство. 

За "Южен поток"
Топката за момента за проекта е в Европейската комисия, ако тя ни даде зелена светлина работата по "Южен поток" трябва да продължи, казва Плевнелиев и обяснява:

"Всички помним 2008 година. Отново имаше спор между Украйна и Русия и газовите доставки бяха спрени за много европейски страни, в това число и България. И бяхме оставени без газ в една много студена зима. Така че в моята страна има широк консенсус за урока, научен през 2008 г., а именно, че трябва да работим за диверсификация, и трябва да работим и подкрепяме проекти, които водят до диверсификация, независимо дали става въпрос за газопроводи като „Набуко“, „Южен поток“, ТАП или доставчици. Така че мисля, че в моята страна имаме консенсус, относно подкрепата за новите проекти за газопроводи, но правителството някак си не се представи добре по проекта „Южен поток“ и в резултат на това Европейската комисия започна наказателна процедура по отношение на някои решения, взети от българското правителство. В резултат на това министър-председателят Орешарски публично обяви, че временно замразява работата по „Южен поток“, за да изчака българското правителство и европейските експерти да се споразумеят по следващите стъпки.

Така че като президент на страната бих казал, на базата на консултациите и разговорите с българските политически партии, че всички ние вярваме и се надяваме, и ще подкрепим ситуация, при която ако Европейската комисия ни даде зелена светлина за по-нататъшна работа, ще бъде извършена по-нататъшна работа. Но за момента топката е в Европейската комисия. Българското правителство трябва да работи усилено и когато се разрешат проблемите, работата трябва да продължи".