Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ 

Не знам дали Германия има право да се нарича велика, но никой не може да ѝ отнеме правото да бъде вечна. От 1954 година, когато спечели за пръв път световната титла, та до наши дни, футболът изглежда немислим без присъствието на „маншафта". Другите изгряват и залязват, раждат им се велики поколения и след това настъпва суша, а немците все са тук. От известно време винаги на полуфинал, винаги до последния уикенд на шампионата.

 Това е така, защото

точно футболът се превърна в символ на съвременна Германия. Такава, каквато немският народ я гради вече 70 години. Умерена, толерантна, одухотворена, скъсала с ксенофобските зависимости и комплексите за нереализирано величие. Държава, която може и трябва да се гордее със своите постижения. Най-видимите от целия свят са тези във футбола.

През 1954 година децата на войниците, които се биха при Сталинград и Москва, спечелиха световното първенство по футбол. Сътвориха невероятното „чудо от Банкдорф парк”, победиха великия за времето тим на Унгария. Направиха го от непозната позиция на пълен аутсайдер. Благодарение на Хелмут Ран, Макс Морлок, Фриц Валтер и компания, светът разбра, че Германия ще се съвземе далеч по-бързо от очакваното. Те победиха точно тогава, когато никой не очакваше. Разрушената и опустошена Германия получи правото да се зарадва. Най-накрая ѝ се случи нещо хубаво!

Епохалният финал на световното в Швейцария между ФРГ и Унгария - немците обръщат с 3:2 от 0:2

Следвоенните германци разбраха, че си заслужава да концентрират своите емоции в една велика игра, в която победите и загубите са без опустошителни последици. И решиха, че това е най-доброто поприще за тях. Футболът се оказа нещото, за което немецът е най-подготвен с неговите типични качества - бързина, сила, мислене и, най-важното, несломим дух.

Германия се превърна в суперсила

Заедно с икономическия растеж през 60-те години, растяха и акциите във футбола. През 1963 г. Федералната република вече имаше свое държавно първенство, наречено Бундеслига. През 1966-а „бяло-черните” отново бяха на финал на световно, но този път късметът не бе с тях. Целият свят дори им посъчувства, когато след нередовен гол загубиха от Англия на „Уембли". Но това бе началото на най-силните години.

Между 1966-а и 1990 г. - под флага на ФРГ, немците спечелиха две световни и две европейски титли, още три пъти играха на финал. Те сложиха своя печат върху понятието футболна суперсила. Другите излизаха срещу тях като обречени, победителят бе известен предварително. Футболът се оказа една игра, в която всички започват при равни условия, но накрая побеждава Германия. Тези думи на легендарния англичанин Гари Линикер и до днес се повтарят като вечна мантра.

Рекордите на машината за голове Герд Мюлер бяха победени едва наскоро от Мирослав Клозе 

Германия и германците се влюбиха в успеха на футболния терен. Превърнаха го в приоритет, бяха готови на всичко, за да бъдат винаги на печелившата страна. Това донесе и много негативи. Германия стана символ на победата с цената на всичко. През 1974 година светът се възмути от успеха им над фееричния тим на Холандия. Футболните естети не им простиха този акт и до днес смятат световната титла от 74-а за най-голямата футболна несправедливост. Основанията - Холандия на Йохан Кройф бе най-прелестният отбор, който някога е бродирал красиви орнаменти на футболен терен. Прагматичната Германия не се съобрази с тази невиждана красота и стъпка „лалетата” на тревата. 

Последваха още подобни издевателства

През 80-те години немците два пъти прегазиха изключително симпатичната Франция в два поредни полуфинала на световно първенство. Най-гласовитият „петел” тогава бе Мишел Платини - ненадминат виртуоз с футболната топка. В онзи знаменит състав бяха още Тигана, Жирес, Фернандес, Рощо - велики футболисти. Германците го смазаха по техния безмилостен начин със сила, воля и дух. Немската машина прегази крехката френска душа. Което пак не се хареса на естетически настроената част от света. Германците не просто побеждаваха своите съперници, те ги пречупваха.

Германия елиминира един от най-силните отбори на Франция
на две поредни световни първенства - 1982 г. и 1986 г.

По същото време успехът се бе превърнал в абсолютна и единствена самоцел на ФРГ. В щабквартирата на „маншафта” се редяха предварителни пасианси, изработваха се специални разузнавателни програми. Така Германия се забърка в най-скандалните мачове, гледани някога на големи първенства. През 1974 година загуби от съседа ГДР с 0:1 в групата, за да избегне евентуален мач в следващата фаза срещу Бразилия. През 1982 г. направи футболен "аншлус" с Австрия, за да извърти номер на Алжир.

Четири години по-късно германците направиха всевъзможни фокуси в мачовете в групата си, за да могат да изберат в кой поток да попаднат и пак за да се разминат с ранен сблъсък с Бразилия. Тази прекалена целеустременост определено не им печелеше симпатии. Но победителят взима всичко, както се пее в песента на АББА, макар и в нея да иде реч за любовен триъгълник.

Нишката бе продължена 

След падането на стената Германия се обедини, а за източните немци това бе момента, в който най-накрая можеха да извадят на открито своите симпатии към "мандшафта". През всичките тези години те бяха се превърнали в по-големи фенове на отбора дори от западняците. Тайно. И днес са по-горещата част от поклонниците на бундестима.

Светът се промени, а обединена футболна Германия остана същата. "Железните" бяха действащи световни шампиони, искаха да станат и европейски, но успехът им се размина през 1992 г. През 1994-а ги сполетя истинско природно бедствие, бяха унизени от футболното за тях джудже - България. На стадион „Джайънтс” в Ню Джърси, САЩ, митът за немската сила, воля и дух бе задраскан. Нещата вече никога нямаше да бъдат същите.

Лотар Матеус е последният капитан на Германия, вдигнал световната купа

В следващите 10 години немският футбол изпадна във вегетация и безтегловност. Времената на величие бяха преминали безвъзвратно. Светът пак не бе същият, подобно на Германия. Настъпиха времената на страдание. Унижението, което немците сами носеха след себе си, сега се бе стоварило върху тях. Падаха дори от отбори, които преди не брояха за живи. Нещо трябваше да се промени.

През 2002 година стигнаха до финала

на световното, но изцяло благодарение на случайността. Отново им бяха проработили старите номера с избора на подходящи съперници. Така, без да срещнат нито един сериозен отбор по пътя си, отидоха на мача за купата, където този път ги очакваше Бразилия. Най-накрая това, което три поколения бяха избягвали, стана факт: победена и надиграна Германия. Но при какви обстоятелства? Най-слабата и безлична Германия срещу Бразилия на Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо... Много златиста мощ срещу никакви бяло-черни аргументи. 2:0 за Бразилия без никаква съпротива от страна на германците.

Това благоприятства настъпването на времето за голямата промяна. Няколко млади, амбициозни и необременени с минало бивши футболисти, решиха да скъсат окончателно нишката. Епохата от „чудото в Берн” до "Мондиал 2002" приключи. Страницата бе затворена през 2004 година.

Започна нова ера. Старите символи и заклинания бяха заключени в шкафа на спомените. Германия отново се оказа на върха, но със съвсем нова философия. Войната на оцеляването и доказването трябваше да бъде забравена. Новите немци нямат необходимост да се оправдават на света. Напротив, освободени са да творят. И го правят през последните 8 години.

Германия побеждава на бразилския мондиал. И играе много силен футбол... 

Днес Германия има 

най-добре сработеният футболен отбор в света. Това изобщо не гарантира, че ще стане шампион, защото се иска дух и малко късмет. Колкото предишните ги имаха в изобилие, толкова сегашните страдат от тяхната недостатъчност. Но какво от това?! Пак са сред най-добрите четири отбора в света и го правят за четвърти пореден път. Притежават отбор, способен да го направи и за пети пореден. През 2006 г. Юрген Клинсман и неговият помощник Йоаким Льов революционно подмладиха тима.

На световното през 2010-а бяха със средна възраст 22-23, сега е около 26-27. В същото време са най-опитните на турнира в Бразилия като общ брой мачове за националния отбор. Ето я и германската стратегия! В другите държави селекционерите просто привикват под знамената звездите от големите клубове. Така обаче не се прави голям отбор. Клинсман, и след това Льов, създадоха колектив. Години наред го градят и сега са далеч пред останалите. Със сигурност следващият, който ще поеме палката, вече има идея как да продължи по същия път. И затова Германия никога няма да бъде в криза и никога няма да отпадне още в групата. Защото базата им е много, много стабилна.

Германия вече е симпатичен отбор за голяма част от света

Почти сигурно Германия няма да стане световен шампион. Няма особена нужда, там вече са световни шампиони по правилно мислене във футбола. И постигнаха нещо наистина знаменито. Без старите постулати, които им създадоха толкова много врагове, стигнаха до мач с Бразилия. Важното е, че този път са от симпатичната страна. 

Тази Германия не олицетворява антифутбола, лепнат като етикет. Тези дни поне половината свят им симпатизира, защото "маншафта" играе честно, коректно и демонстрира много футбол. Льов може никога да не изравни по постижения вехтите си предшественици  Хербергер, Шьон, Дервал и Бекенбауер, но вече ги изпреварва във фактора "имидж". Льов накара много хора по целия свят да обичат и харесват Германия. Без значение на кое място завършва накрая.

Ключови думи

Коментари

ИВАН

Съжалявам, но две от титлите им са ужасно голяма доза късмет! А третат е с дузпа в последната минута. Просто винаги са показвали, че са добър екип и затова имат класирания далеч

"Късмет", казваш. Е, да, друго си е да си като Англия през 1966 или Италия през 1934 - с купени съдии, с приятно разсеяна ФИФА и нищичко не оставено на късмет....

Германия над всички!Велика нация!Възхищавам им се!

Що е то световно първенство по футбол - съревнование между няколко отбора, където Германия винаги играе поне полуфинал.

некомпетент

Авторът странно забравя европейската титла от 1996 г. :) Очевидно и последната световна му е дошла неочаквано.

Абе то на Жаклинчо му идва много, когато Германия вкара гол на Люксембург в приятелски мач, ти ми говориш за световни и европейски титли. Пък и нали през 1996 по пътя към третата си евро-титла немците елиминираха Шийрър и компания - съответно и Жаклинчо още рони горчиви сълзи, та затова е прескочил тоя момент, когато за Н-ти път Англия "нямаше шанс".

Мдаа...Усещате ли накъде бие момчето? Всичко било сметки, номера, хватки, самоцел, тарикатлъци. Германците унищожавали наред красиво играещите отбори, а Бундестимът бил едва ли не просто сбирщина от дърводелци. Видяхме имената на Кройф, Платини и Роналдо, но да прочетохте някъде за Фриц Валтер, Бекенбауер и Матеус? Нищо подобно: маншафта според наш Жаклинчо е просто банда анонимни сметкаджии. Жаклинчо,толкова ли е трудно да си признаеш: "Насирам се от завист, че немците са истинска футболна сила, а не картонено чучело като така любимата ми Англия. Зелен съм от злоба, че немците впечатляват с игра и постижения, а англичаните - само с татуировки и спайс-гърли." Все повече се убеждавам,че многото гледане на английски футбол е опасно за психическото здраве: човек губи представа за реалността и започва да живее в свой собствен свят, където земното кълбо се върти около "Биг Бен". Жаклинчо, вземай мерки, докато не си станал опасен за себе си или за околните!

Апропо, ако Жаклинчо имаше малко мозък - и респективно,малко гражданско съзнание -щеше да е наясно, че за една нация е несравнимо по-важно да печели успехи в сфери като дипломация,война,разузнаване и т.н., отколкото в ритането на топка. Победителите в истинския живот, победителите в истински значещите битки, не се нуждаят от лекуване на комплекси и доказване че "и ние сме нещо" чрез разни спортове и други видове развлечения. Затова и много повече би било добре една страна да е победителка в световни войни и слаба на футбол, като например САШ, отколкото победителка във футбола,а осрана в другите сфери като Германия. Ако аз съм представител на нацията "хикс", не бих предпочел моят народ да е пораженчески комплексиран и пречупен, пък ако ще да спечели и 100 световни купи. Но фактът, че Жаклинчо това не го вижда, а припява сладки-медени за "енергията, дето нямала разрушителни последствия" показва просто колко му е акъла не само по отношение на футбола, но и на истински важните неща.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.