Русокосата светкавица се бори с мрака

Алфредо ди Стефано, един от най-великите играчи в историята на футбола, получи сърдечен удар и изпадна в кома. Това стана ден, след като навърши 88 години - на 4 юли. Докато Дон Алфредо се бори с мрака, националният тим на родината му Аржентина се класира на полуфинал на световното. А състоянието на величието, поне към момента, е стабилно. Така казват.

Нека си припомним кой е Алфредо ди Стефано. Защото по времето, в което един от най-великите голмайстори е матирал вратарите и вдигал купи, е нямало Google, Youtube и социални мрежи. По-младите поколения го познават от представянията на нови футболисти в "Реал" (Мадрид), когато неизменно връчва фланелката на поредната "галактическа" звезда. И позира до някой, който току що е ударил джакпота на спортната си кариера.

Това е една от ролите му като почетен президент на най-великия футболен клуб в света. Свикнали сме да виждаме един достолепен старец, който участва в нещо като ритуал. Някога обаче, когато тези представяния не са били обвързани с телевизионни права и продажби на фланелки за милиони, Алфредо е бил един от посланиците на любимата игра. Буквално. Някога, когато футболът бе още млад.

Започва в "Ривър Плейт"

Алфредо ди Стефано е роден на 4 юли 1926 г. в квартала "Баракас", Буенос Айрес, в семейството на първо поколение италиански имигрант и аржентинка от френско-ирландски произход. Момчето започва да тренира в местния колос "Ривър Плейт" и на 17 години дебютира за мъжкия отбор. За един сезон е даден под наем на "Уракан", но се завръща и печели сърцата на феновете на "Ривър". В края на 40-те години футболистите в Аржентина вдигат стачка и Ди Стефано преминава в колумбийския "Милионариос", където се подвизава четири сезона.

Два пъти е шампион на Аржентина, три пъти на Колумбия, където прибавя още две купи от други турнири. А в Богота младият футболист не само сменя клубните цветове, а и националния тим. След само 6 мача и шест гола за първия тим на родината си Ди Стефано четири пъти представлява и Колумбия. 

Жестока битка между "Реал" и "Барселона"

През 1952 г. "Реал" (Мадрид) кани "Милионариос" на приятелски мач. Гостите от Латинска Америка печелят с 4:2, а Ди Стефано впечатлява треньорите и босовете на "белия балет". Изумен от качествата му е най-вече един човек - клубният президент Сантяго Бернабеу. Той си поставя за цел да докара нападателя на стадиона, който по-късно ще носи името на шефа.

Там е работата, че "Реал" не е единственият клуб, който иска да го вземе. "Барселона" също е на опашката, при това открива таланта по-рано. Започват преговори, за които може да се напише книга. И тогава футболистите са били стока макар и без съвременните средства за печелене на пари от тях. А в случая с Ди Стефано, са се обсъждали пари от порядъка на 10-20 хиляди долара за трансфера. Толкова сега струват само пътят и посрещането...

В разговорите между Барса и "Милионариос" се включват президентите на двата клуба, а също така бивши босове, опозиционери, разни лобита и адвокати, първият клуб на стрелеца "Ривър Плейт"... Сагата се проточва и се намесва "Реал". Алфредо каца в Испания с подписан договор с каталунците и с идеята, че ще играе за "блаугранас". Ала хората на сеньор Бернабеу се намесват в "89-ата минута" с алтернативна и по-добра оферта.

В крайна сметка казусът стига до Испанската футболна федерация, която в деня, в който "Реал" казва на света, че притежава Ди Стефано, взема решение за забрана на чуждестранни футболисти в първенството на страната. За протокола: Алфредо получава испанско гражданство чак през 1956 г. А федерацията решава спора между вечните врагове соломоновски: две години ще играе в "Барселона", а следващите две - в "Реал"!

Изглежда още оттогава обаче "Реал" печели славата, че тръгне ли след "своя човек", рано или късно довежда нещата до успешен край. Сантяго Бернабеу успява да се споразумее с Барса и в крайна сметка латиноамериканецът се озовава в Мадрид. Което докарва много вътрешни врагове на президента на "Барселона" Енрик Марти. А омразата между двата колоса и запалянковците им става още по-люта.

Рекордите на Ди Стефано

Цената на водената война за Ди Стефано се изплаща с пет Купи на шампионите, осем титли на Испания, една Кралска купа и една междуконтинентална. Или, казано с други думи, този "Реал", в който играят още Ференц Пушкаш, Раймон Копа, Хенто и т.н., и т.н., до днес си остава един от най-великите в историята.

Ди Стефано вкарва 216 гола в 262 мача с екипа на "Реал" на местна почва, а също така 49 попадения в 58 двубоя за КЕШ. И двата рекорда са победени - първият от Раул, вторият от още неколцина. Ди Стефано печели "Златната топка" за футболист №1 на Европа за 1957-а и 1959 г. Той завършва кариерата си на 40 години през 1964-а в "Еспаньол". Когато все пак се мести в Барселона, макар и с екипа на "другия" тим.

Алфредо ди Стефано е известен като модерен за времето си нападател - техничен, но най-вече здрав физически и разнообразен тактически. Което позволява понякога да се нагърбва с различни роли. Като например тази на "зад нападателя", както е известна днес позицията зад №9. Голмайсторските му умения са без коментар. Наричан е "Русокосата светкавица" - заради бързината и светкавичния удар.

Отвличането

В нощта на 24 август 1963 г. Ди Стефано е отвлечен от хотел в Каракас, Венецуела, от местна революционна групировка. По това време "Реал" е на предсезонно турне в Латинска Америка. Два дни по-късно е освободен без откуп и без рани. Любопитно е, че същата група е отвличала друг велик сънародник на Алфредо - пилота от Формула 1 Хуан Мануел Фанджо. И в този случай е минало без последици.

Титла и купа с "Валенсия"

Треньорската кариера на Ди Стефано продължава 24 години - от 1967-а до 1991 г., но не е толкова успешна като футболната. Той два пъти оглавява любимия си "Реал" - за общо три сезона, но не успява да го направи шампион. Първият период - 1982-1984 г., е черен за "кралете". От пет турнира, в които участват, те 5 пъти стават втори!

Далеч по-паметен е престоят му във "Валенсия" - прави "прилепите" шампиони (1971 г.) и носители на Купата на купите (1980 г.). Първенец е на Аржентина с "Бока Хуниорс".

Мондиалите

Голямата липса във визитката на великия Ди Стефано - той никога не стъпва на световно първенство. През 1950 г. Аржентина бойкотира финалите в Бразилия. Същото се случва и 4 години по-късно. Тогава ФИФА забранява на футболиста да играе за Испания, тъй като вече е носил гербовете на родината си и на Колумбия. Има право да играе едва на световното през 1958 г., но пък Испания се проваля в квалификациите. За мондиала "Чили '62" нападателят помага на "Ла Роха" да си спечели място, но контузия му попречва да се качи в самолета. Пореден малшанс.

Сега Алфредо ди Стефано опитва да вкара гол на смъртта. И тези, които обичаме футбола, независимо от клубните пристрастия, му стискаме палци да успее. Той трябва да връчи още някоя и друга фланелка - като знак на приемственост и уважение. Защото "Реал" (Мадрид) винаги ще преследва "своя човек". Както някога успя да открадне "русокосата светкавица".