Уважаема Русия, добре дошла в „оста на злото“ на Джордж Буш-младши.

Уважаема Европа, нали помниш как заклеймяваше Русия всеки път, когато тя гласуваше против волята на елита? Ти самата постави с радост Русия в тази ос, критикувайки я за същите действия, които постоянно извършва твоят съюзник, Съединените американски щати. А сега твоят най-голям партньор в енергетиката се превърна във вирус, и този вирус може да се окаже достатъчно скъпо струващ. На европейците е възможно много да не им харесва новата вълна от презрение на конгреса по отношение на Русия. Особено що се отнася до големите петролни компании. Но скоро те така или иначе ще тръгнат по проправената от Вашингтон пътечка, с изключение на някои отстъпки. При това на тях с голяма вероятност ще им се наложи да се сблъскат с глоби, които ще наложи Министерството на финансите на САЩ на новия газопровод между Русия и Германия, известен като „Северен поток-2“. Техните лидери казват, че ще дадат симетричен отговор, както съобщи на 24 юли в. „Файненшъл таймс“.

Внесените в законопроект за санкции срещу Иран поправки по отношение на Русия предвиждат въвеждането на ограничителни мерки против руски финансови и енергийни компании по целия свят. На първо място това се отнася до газопровода „Северен поток-2“. Него го строи съвместно предприятие, включващо „Газпром“, германската компания Wintershall и австрийската OMV. Когато през юни станаха известни детайли от новия законопроект, германското и австрийското правителства изпаднаха в такъв ужас, че излязоха със заявление, в което се съдържаха удивителни знаци. По такъв начин те предупреждаваха Конгреса за приетите поправки. Но не е толкова важно какво си мислиш ти, Европа. Те така или иначе ще го направят. И ти така или иначе ще тръгнеш след тях.

„Ситуацията е доста забавна, защото Европа в началото се боеше, че Тръмп ще отмени санкциите“, каза Арент Тийсен, генерален директор на компанията Blauwtulp Wealth Management. „Сега всичко е точно наопаки, И ЕС, особено Холандия и Германия, не могат да приемат тези нови санкции заради Северния поток“.

Никой извън пределите на Вашингтон не се изказва в поддръжка на тези санкции. Американските технологични компании са обезпокоени, защото те работят с попаднали под санкциите руски разузнавателни служби. Американските петролни компании – особено тези, които продават на руснаците оборудване за пробиване – са обезпокоени, защото тази нова външнополитическа инициатива означава забрана на продажбата на определено оборудване на Русия. През последната година французите гласуваха в подкрепа на отмяната на съществуващите санкции против Русия, но това така и не доведе до нищо.

„Чуждестранните компании преди всичко се подчиняват на американските санкции при възникването на риск да загубят американските пазари, ако продължат да работят с Русия“, каза Ариел Коен, високопоставен служител на Атлантическия съвет. „Трудно е да се подценява яростта на Кремъл по отношение тези твърди мерки.“

И САЩ, и Европа наложиха секторни санкции на Русия през лятото на 2014 г. Целта на тяхната политика, водена в пълно съгласие помежду им, беше да бъдат наказани най-големите държавни компании за поддръжката от страна на Русия на опълченците, воюващи срещу украинското правителство. Русия анексира Крим, югоизточен полуостров на Украйна, през март 2014 г. Това стана, след като автономното правителство на полуострова гласува за неговото излизане от състава на Украйна, а неговото население като цяло одобри това решение. Само че много хора на Запад смятат, че това гласуване е било проведено под натиск от страна на Русия, и досега смятат Крим за част от Украйна. Подобни движения се появиха и в Източна Украйна – с официалната поддръжка на Русия. Тези масови изяви станаха и причина за санкциите, и тяхната отмяна зависи от това дали Русия ще престане да оказва поддръжка на воюващите бунтовници. По данни на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа боевете не спират. През юни Европа вече продължи своите санкции срещу руските петролни компании и банки. Газовите компании като цяло бяха изключени от санкционните мерки, защото Европа зависи от доставките на природен газ от Русия. И именно тук стигаме до въпроса за „Северен поток“.

„Според Европа Украйна и Турция са транзитни страни, свързани с висока вероятност от риск. Северен поток й е необходим“, каза Ян Ден, шеф на изследователския отдел на компанията Ashmore Group в Лондон.

Украйна беше основният транзитен път към Европа. Тя прекрати продажбата на газ от „Газпром“ на Европа и се съди с компанията в съда в Стокхолм. В настоящия момент „Газпром“ е зает със строителството на нов газопровод през Турция. Този газопровод не е споменат в законопроекта за санкциите. В голяма степен европейските компании финансират тръбопровода, но не са собственици на този проект. Отговаряйки на въпроса дали Wintershall и OMV излизат от проекта „Северен поток-2“ във връзка със санкциите, Ден заяви, че на тяхно място ще дойдат други компании. Това ще стане, ако те получат гаранции от правителствата.

„Има твърде много заинтересовани страни“, каза той.

Европа най-вече ще се опита да получи публично или писмено обещание, че санкциите няма да засегнат европейските компании. Точката, в която се говори, че под санкциите попадат проекти, в които делът на Русия съставлява 33% или повече, може да се оцени като знак за успешно европейско лобиране. При друго разпределение Европа може да се опита да се възползва от „блокиращия закона“ на ЕС, който гласи, че нито едно решение, основаващо се на екстериториалните американски закони, не може да бъде прилагано в ЕС.

„Северен поток-2 се оказа в уязвимо положение, но в това и се състои целият смисъл. Това е предупреждение за Европа“, каза Сибрен де Йонг, анализатор в областта на енергетиката в Центъра за стратегически изследвания в Хага. Украйна заяви, че „Северен поток-2“ напълно ще я изключи от транзитния маршрут Русия-Европа. „Сега самите компании трябва да преценят рисковете за тях. Ответните действия от страна на Европа ще бъдат недалновидни“, допълни той.

Тръмп каза, че ще подпише законопроекта. Той на практика е принуден да направи това. Ако той наложи вето върху него, би се създало впечатление, че застава на страната на руския си колега Владимир Путин. Мнозинството представители на Демократическата партия, републиканската върхушка и вашингтонският външнополитически елит – в това число бившите и сегашните ръководители на разузнавателните служби – смятат, че Путин собственоръчно е довел Тръмп на власт. Продължаващото разследване за намесата на Русия даде малко резултати по същество, но не спря историите за това, че Кремъл е манипулирал избирателите и е помогнал на Тръмп да стане президент. Всякакви срещи с руснаците веднага стават предмет на разследване, ако не и директно доказателство за това, че Русия е искала да помогне на Тръмп и да получи определени привилегии в случай на успешно изпълнение на поставената задача. В резултат на това Тръмп е принуден да заеме твърда позиция по отношение на Москва.

Тази страна е на пътя на списъка от цели на Вашингтон, Сирия и Иран. Разведряването на напрежението с Русия би развързало ръцете на Путин по отношение на бъдещето на Иран и Сирия. Изключването на Путин от играта би дало възможност на Вашингтон да ги обвини в подкрепа на врага. Това са ураганните потоци, с които на Тръмп се наложи да се сблъска. По руския въпрос той не получава почти никаква поддръжка. В резултат на това под заплаха се оказа руския бизнес в Европа. Само че нещата не се ограничават само до глоби по отношение на енергийните компании. Законопроектът на Сената призовава директора на националното разузнаване, Държавния департамент и Министерството на финансите да разгледат възможността за включване в санкционните списъци и на някои руски ценни книжа. Сенатът изиска в продължение на половин година да се установи дали покупката на руски ценни книжа или акции на попадналите под санкциите компании, като „Газпром“, е еквивалентна на финансирането на хора, включени в санкционния списък.

Компанията ExxonMobil беше глобена 2 млрд. долара за сключването на сделки с „Роснефт“, чийто генерален директор е Игор Сечин. Сечин фигурира в санкционния списък. Както и „Роснефт“, макар в случая с тази компания санкции да са наложени само за някои видове сондажи. Заради глобата Exxon заведе дело срещу Министерство на финансите. Ако правителството реши, че притежаването на ценни книжа от компании, върху които да наложени санкции, не се различава от предоставянето на капитал на лица, посочени в санкционния списък, всички ще се хвърлят в надпревара да продават руски дългови и капиталови ценни книжа. Това би имало крайно разрушителни последствия.

"Газпром" ни принадлежи. Ако техните акции бъдат подложени на санкции в Европа... единственото, което ще мога да направя е да ги продам“, каза Тийсен. „Това ще бъде много досадно.

Някои руснаци смятат, че така ще бъде по-добре.

„Негативната реакция на санкциите може да стане реален шанс за Русия в Европа“, написа Сергей Строкан, наблюдател на руския всекидневник „Комерсант“. „За разлика от САЩ, ЕС, говорещ против новите американски санкции, има сериозни икономически интереси в Русия, неговите лидери при цялата сегашна твърдост са по-професионални и предсказуеми – на тях не трябва да им се обясняват тежестта и значението на Москва. Отказвайки се да заложи на шумните европейски маргинали и правейки магистрално направлението на своите отношения с евроатлантическата общност, Русия ще запази за себе си Запада, макар и губейки Америка.“

Както и европейците, нерешително мърморещи някакви смътни думи за ответни мерки срещу разширяването на санкциите, руснаците също могат да си хвърлят думите на вятъра. Това ще бъде странна страница в историята на отношенията между Европа и САЩ, ако първата застане на страната на Русия по въпроси от глобално значение, а не на САЩ. Само че само в безумния свят, създаден от Доналд Тръмп, Европа, която някога сама заявяваше за неговия сговор с Русия, сега жадува да си сътрудничи с Москва – същата тази, която, както те се притесняваха, ще помогне на Марин льо Пен да победи във Франция или да застави британците да гласуват за Брекзит. В същото време американският президент все повече се отдръпва от руската орбита – ако въобще някога е имал връзки с Русия с изключение на връзките с финансови магнати. В такъв свят на САЩ ще им бъде трудно да придвижат своите външнополитически цели в Сирия, Иран и Украйна. Дали Тръмп ще бъде толкова презиран, в резултат на което руската картина на света да възтържествува – това е въпрос на време. Инвеститорите не са готови да залагат на такова развитие.

Кенет Рапоза, сп. „Форбс“. Препечатваме анализа от БГНЕС.