Почти всички треньори на световното първенство се придържат към консервативен подход по отношение на избраниците си за конкретния мач. Правило е да се заложи на един титулярен състав от самото начало на мондиала и с него, с малки изключения, да се завърши. Тези, които не спазиха това неписано правило, вече се прибраха. Чезари Прандели, примерно, правеше доста промени във всеки мач и това не се оказа успешно. В тази графа попада Табарес (Уругвай), Бенто (Португалия)... Както се видя, не стигнаха далеч.

Не е никак лесно да оставиш на пейката звездите си. Треньорът на Колумбия Пекерман сигурно е бил под голямо напрежение да държи на скамейката играч като Гуарин. А когато се наложи да играе в четвъртфинала срещу Бразилия, той не успя да се синхронизира добре с другите. На този етап от турнира няма как да се интегрира хармонично в състава.

Какво си позволяват големите треньори на първенството? По време на цялото първенство Йоахим Льов е отдаден изцяло на идеята как да оптимизира позицията на десния краен бранител. За страничните наблюдатели е загадка защо постоянно търси алтернатива на този пост. Там игра Боатенг, след това се появи Мустафи, в края на мача с Алжир се стигна до връщането на Лам на стандартната му позиция. Последният остана в тази зона и в мача с Франция. Видимо Льов искаше да прекопира играта на Лам от „Байерн”, но обстоятелствата пожелаха друг развой. Почти съм сигурен, че Филип Лам ще остане на последната си позиция и в мача с Бразилия. А при липсата на Неймар ще има необятни възможности в атака.

Втората дилема на Льов е кого да избере между Швайнщайгер и Кедира. И тук съдбата сама посочи изход от ситуацията - след връщането на Лам в защита се отвори място и за двамата. Срещу Франция се видя, че между тях няма конкуренция. Льов взе още едно трудно решение, като остави Гьотце на пейката и пусна Клозе. Това също не влизаше в първоначалните му планове. В този случай обаче Германия е силно уязвима от отсъствието на Марко Ройс. С него нещата в нападение щяха да бъдат различни.

Много се спори около титулярите на Бразилия. Без съмнение на пейката остават страхотни футболисти. Сколари също се придържа към своя план, който обаче след контузията на Неймар ще трябва да бъде коренно променен. Най-голямата тежест при него е наличието на типичен централен нападател. Много държи на тази позиция и няма да се откаже. А двамата тарани, които използва - Фред и Жо, не са на равнището на представата ни за бразилци.

Фред си е абсолютен фигурант, а в последните мачове победните голове за Бразилия вкарват защитниците. Сколари направи една съществена промяна за мача с Колумбия, при това повече от успешна. На мястото на Дани Алвеш се появи Майкон, който, поне според мен, е далеч по-сигурен в защита, а стандартните му набези в нападение също са много опасни.

Колкото до Франция, дилемата пред Дешан на това първенство бе дали да използва Жиру и Бензема заедно. В стартовия състав за мача с Германия се видя, че ребусът е разрешен прагматично. Жиру остана на пейката, а в края на мача треньорът пусна наведнъж и него, и Реми. Но това бе извън предварителния тактически план. Проблем пред Дешан бе, че така и не реши окончателно кой да е партньорът на Варан в централната двойка защитници. В мача с Германия се довери на Сако, но го смени с Косчиелни и това колебание определено не бе в полза на отбора.

Луис ван Гаал е най-интересен на това първенство от треньорска гледна точка. Във всеки мач той прави някакви нововъведения, които само той си ги разбира. Постоянно пуска нови играчи, дава им шанс, но не знам дали това е добре за отбора. Ван Гаал най-много влияе върху развоя на мача чрез смените. Това си е практика при холандците и на други първенства. Ако съпоставим титулярите от първия и последен мач, разликите ще са три-четири.

За разлика от Ван Гаал, треньорът на Белгия Марк Вилмотс го кара консервативно като Льов. При него ребусът е около централния нападател. И двете му опции са добри - Ориги и Лукаку. На останалите позиции Белгия е напълно ясна. Съперниците на "червените дяволи" обаче трябваше много да внимават със смените им. Вилмотс успява изключително добре да оптимизира отбора с включването на играчи от пейката.

И отборът на Аржентина общо взето е един и същи от старта досега. Принудителното отсъствие на Агуеро не е от съществена важност. Значението на смените там е сведено до минимум - мачът може да го решат Меси или Де Мария.