"Детей до 3-х лет обеспечивается бесплатный проезд". Този надпис виси над вратата на откритото бусче, което вози туристи от Царево до Арапя и обратно. Ако сте над 30-годишни, дори и да не сте сигурни в правописа и падежите, ще се сетите за какво иде реч. Но ако сте по-млади? 

В симпатичното возило без прозорци надписът е само на руски и след като три пъти се возих по дестинацията, разбрах защо. Просто ние бяхме единствените българи. Белокосият шофьор даже поглежда странно като го заговориш на български. Ясно е, че не му се случва често. Далеч по-словоохотлив е когато пуска шутки с гостите от Русия.

Напук на призивите на руския премиер Дмитрий Медведев братушките да почиват в новоанексирания Крим, вместо в България, то още с пристигането в Бургас ти става кристално ясно, че заръката не е изпълнена. Където и да се обърнеш по улиците, в магазините, капанчетата и на плажа се чува все руска реч.

В края на юни и началото на юли същата е картинката по цялото южно Черноморие. Същото е в Приморско, Китен, Созопол и Царево. Нищо че преди седмица хотелиерите се притесняваха, че поройните дъждове и трагедията във Варна ще отблъснат чуждестранните туристи.

Къмпинг Арапя не е изключение. Тук на плажа руснаците са повече от българите. Напълнили са по-приличните хотелчета. Има няколко детски лагера и около побитите чадъри веднага се натъквате на дисциплина доста нехарактерна за нашите географски ширини. Млада учителка нарежда на младежите да тичат и те в редичка чинно тичат половин час по плажа, после за почивка ги награждава с теглене на въже, лицеви опори и игра на волейбол. Никой не се противи и не мрънка.

Заради ранното отпадане на "Сборная" на Световното по футбол в Бразилия вечер в заведенията с тв екрани руските зяпачи са малко. Но все пак страстите от първенството са заразили и малките русначета. Две хлапета се борят на пясъка и едното изпищява:

Ну, ты Суарес, такой!

За нефеновете да уточним, че става дума за вампирската проява на звездата на "Ливърпул" и уругвайския национален отбор Луис Суарес, който захапа за рамото италианеца Джорджо Киелини в мач от груповата фаза на Мондиала. 

За руснаците тук си е купон. Незнайно защо българското море си им харесва и упорито си идват, макар че все повече българи стягат багажа за студиа на Халкидики вместо все по-бетонираната ни плажна ивица.

Знаете ли откъде тук може да се купи хубава цаца, пита възрастна българка.

След няколко дни на Арапя съм разузнал капанчетата и веднага я насочвам. Тя благодари и обяснява: "От три години не съм идвала, но много се е променило тук. Това го нямаше, това също и онова". Дамата показва вили и хотелчета, които са поникнали съвсем до плажа сред невъобразим хаос от каравани и бунгала сред които е трудно да се мине.

На места собствениците дори са побили надписи с големи букви "ЗАПРЕЩЕНО" и стигането до плажа извън централния вход си е предизвикателство. 

Извън природната красота на залива всичко е мизерия и хаос. Никъде няма асфалт и целият къмпинг е в чакъл, прах и пясък. Стъклата на колите за броени часове се натрупват с дебел пласт мизерия. Върху бившите ниви са издигнати къщи, имения и вили, които са отрязали достъпа до брега в почти цялата северна зона на къмпинга. Другият край - в посока Царево също не е бил пощаден. Сега и там се строи. Готов е грубият строеж на нов комплекс от поне десетина двуетажни блокчета на първа линия. И сега продължават да изливат бетон и чукат, а догодина вероятно и гости ще приемат.

На руснаците като че ли това изобщо не им пречи. Снимат се с кеф с възмургавия разносвач на варен кукуруз за 2 лева, който хитроумно подвиква ЦА-РЕ-ВИ-ЦИ и повтаря последната сричка два пъти.

Добре, че са братушките. Иначе сметката няма да се върже. Нашите клечат на бира и цаца по цяла вечер, а руснаците са по-щедри и бакшиш оставят, обяснява младеж от едно от капанчетата.

А цените в капанчетата са ниски, направо лоу кост за всякакви чужденци, които ги няма. Има само руснаци, българи и някога девствен плаж.