Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Щастлив ли е българинът?

Вечният въпрос, който години наред витае като глас от отвъдното сред обществото ни. Често, без да се отдели време за размисъл, отговорът е "не".

Кратко, точно и ясно "Не". Дали това обаче е така в действителност?

Учени от Института за изследване на населението и човека към БАН и Института за политика разбиват клишетата за нещастния българин с последното си изследване, цитирано от БГНЕС.

„Резултатите показват, че по всички скали българинът е точно толкова щастлив, нормално благоразположен, с естествено средно проявление на тревожност, както французите, американците и шведите. Не бихме могли да допуснем, че при нас тревожните състояния са повече отколкото на други места”, заяви в интервю за агенцията проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) към БАН.

Изследването относно психичното състояние на българина е в резултат на партньорство между Института за политика и Института за изследване на населението и човека към БАН. Целта на екипа е да разбива фалшиви данни.

„Направихме изследването, защото аз и колегите ми се уморихме да слушаме много новини за това колко сме нещастни, неудовлетворени, тревожни и причината за агресията и всичко негативно, което виждаме в ежедневието си, е причина на тези наши състояния. Решихме да проверим дали това е така”, обясни проф. Христова.

В България има много повече слънчеви дни, отколкото на други места по света. Само ако излезем от този факт, според проф. Христова, можем да предположим, че оптимистичните настроения, свързани с климата, ще влияят положително върху настроенията ни.

Изследването обхваща отговор на въпросите - колко се чувствам щастлив в последно време, колко пъти ми се е случвало да се усетя добре и да мога да кажа - чувствам се щастлив, доколко съм тревожен, песимизъм - оптимизъм, удовлетвореност. Това са все състояния, които описват общо психичното благосъстояние.

Проф. Антоанета Христова

Проф. Антоанета Христова е категорична, че много често в изследванията се бърка понятието щастие, което е моментно състояние. В даден момент усещаш някаква радост от случването на нещо и го преживяваш като момент на щастие. Това се бърка с чувството за удовлетвореност - за това дали човек е доволен от живота си, дали среща очакванията си в работата си, в личния си живот, в обществото, което живее.

„Ние сме нормално тревожни, удовлетворени и щастливи. Ние можем да бъдем много щастливи. Щастието се свързва с пари, но не с прекалено много пари, а с това да можеш да си свържеш двата края, да можеш да дадеш необходимото на близките си, децата да са нахранени и да учат, и да могат да си починат два пъти в годината. Парите сами по себе си не определят състояние на щастие и състояние на удовлетвореност”, посочи проф. Христова.

От друга страна обаче състояние на щастие и удовлетвореност определят дали си самотен. Хората с по-ниски нива на удовлетвореност и щастие и по-високи нива на тревожност, са хора, които живеят самотно или са загубили близък. Тези, които са в брак или на семейни начала и имат близко обкръжение показват по-високи нива на щастие. По-високи нива на щастие показват тези, които имат едно или две деца в сравнение с тези, които нямат деца или имат три или повече.

На едно и две се радваш, без нито едно - зле, при три и повече - идва напрежението. Може би това е заради финансовите проблеми, грижата, отговорностите. Освен това са много по-стабилни семействата, в които повече от един носи доход в семейството. Ако е само един, тревожността е висока, показват резултатите на изследването.

Директорът на ИИНЧ е категорична, че когато мерим щастието и удовлетвореността, трябва да знаем какво точно мерим. Именно тук идвало разминаването с европейски изследвания, при които българите сме най-нещастни в целия ЕС. Разминаването идвало с това, че най-малкото при един и същ въпрос дали някой е удовлетворен и щастлив от заплащането си, което в различните страни, е различно, нормално ние да сме последни.

Само че къде сме щастливи и кое определя щастието ни?

Резултатите показват, че българинът се чувства добре вкъщи, със семейството си, близките - в малкия си свят. От друга страна той се чувства изключително отдалечен от държавата, институциите, политиците и управлението. От 10-степенна скала, 8 е нивото на отчужденост.

В изследването излиза, че отчуждението може би е механизъм за справяне с неудовлетвореността и усещането, че държавата не е това, което трябва да бъде, липсата на връзка на човека с нея. Отчуждението ти помага да се чувстваш нормален и спокоен. Такива нива на отчуждение няма регистрирани в познатите ни държави.

Проблемът не е в българина, а в политиците и държавата. Те не са стигнали до нас, за да си проправят път до затворения ни двор, не са намерили вратата към него.

Установено е, че хората между 46 и 55 г. са най-удовлетворени. Това е възрастта, когато възрастният и зрелият индивид вероятно приема живота, такъв какъвто е. Приема успехите и неуспехите си, постигнатото и непостигнатото и продължава да живее с него. Това е период, в който може би за последен път имаш възможност да опиташ нещо ново. Това е и етапът, в който човек се чувства удовлетворен и осъзнал това, което има.

Тревожността се определя от икономическото благосъстояние. Колкото повече си финансово добре и имаш образование, толкова по-малко тревожен си.

По отношение на песимизма и оптимизма, излиза, че сме много оптимистична нация. Може би това ни е накарало да оцелеем до този момент, смята проф. Антоанета Христова.

Изследването показва още, че има много малки разлики между мъже и жени. Преди 10 години такива е имало. Това поставя въпроса дали половите различия вече не са се размили. Дали тревожността не се е вдигнала при мъжете, за да се изравни с женската тревожност?

От друга страна има и повишаване на оптимизма. През 1993 г. е правено изследване със същата методика. Тогава от 5-степенна скала то е било 2,60, а сега е 3,40, т.е. - за този период имаме напредък на състоянието на оптимизъм.

„Българинът си е в съвсем нормална кондиция, а в ненормална кондиция е състоянието на комуникация и удовлетвореност, което създава у него държавата и системата”, категорична е проф. Христова.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.