Два от отборите, които спечелиха моите симпатии в груповата фаза, а и на целия свят с добрата си игра, отпаднаха още в първата пресявка на елиминациите. За тяхно и наше съжаление, Мексико и Чили не успяха да се справят с трудната задача да елиминират съответно Бразилия и Холандия. В този случай, както се казва, игра и историята. А тя не бе в полза на Чили и Мексико.

 За Чили трябва да се говори със суперлативи не само заради показаното на световното в Бразилия. Този тим е един уникален футболен проект, започнат преди 7-8 години от Марсело Биелса. Точно аржентинецът промени всичко във футболната философия на чилийците и ги направи отбор от световна класа. А започна от под нулата. В тима, на който се наслаждавахме в Бразилия, имаше петима футболисти от световното за младежи до 20 години през 2007 г. в Канада. Там те направиха фурор, станаха трети, а звездите им веднага влязоха в полезрението на големите клубове.

И тогава, и сега, голямата фигура бе Алексис Санчес. Чили е отбор, граден с години, а не събиран на принципа кой как се представя в клуба, както е при всички останали. Всъщност националният тим на Чили е почти клуб, толкова добре се познават играчите. Именно от това идваше предимството им над съперниците. Обиграността им е на съвсем различно ниво. И това ги прави сигурни във всяка част на терена, бразилците просто нямаха решение срещу тях. Жалко, че в последната минута на продълженията удар в гредата ги раздели от нещо велико за тях и нацията им. Кой знае, това може пък да е бил рубиконът за бразилците? Преломният момент пред спечелването на шестата титла. 

Мексико също показа страхотен футбол от първия мач до последния съдийски сигнал на двубоя с Холандия. Бяха на малка крачка от четвъртфинала. Съдбата за кой ли път им обърна гръб. Също са много обигран и научен отбор. Бих могъл да отбележа индивидуалната класа на вратаря Очоа, на Ерера, Куадродо, Васкес, Морено... Проблемът при тях е рязката смяна на играта, продиктувана от резултата. Върнаха се да бранят скъпоценния гол и бяха наказани. Във футбола често се получава така, а и в таза фаза винаги е фатално.

Колкото до ситуациите с дузпите, един треньор никога не бива да коментира съдията и неговите решения. Може и трябва обаче да се коментира критерият за отсъждане на наказателен удар. За съдиите на световното това е висш пилотаж. И за да не бъдат упреквани, трябва да се придържат към критерий, който са следвали през целия мач.

Когато са създали впечатление, че е изключително, ако не и невъзможно да отсъдят дузпа, а посочат бялата точка в последните секунди на мача, наистина е трябвало нарушението да е на 100 процента. Зрителите обаче едва ли са преценили по същия начин. Но във футбола винаги е имало пострадали и късметлии, и няма какво да се вторачваме в подробностите. Може да звучи наивно и клиширано, но в крайна сметка футболът си остава само една игра. Никой не умира, просто идва и си отива една загуба.

Ще бъде голяма изненада, ако Франция или Германия отпаднат в тази фаза. Видя се обаче, че фаворитите изобщо не са застраховани. Така че това, което по чудо се размина в първите два дни, може и да стане в някой от следващите четири мача.

Записа Жаклин Михайлов