Аржентина премина някак мимоходом през групата си. Биеше с малко и не впечатли особено. Това се оказа достатъчно да бъдат спечелени и трите мача в групата. Засега се оправдават приказките, че славата ще  принадлежи на Лионел Меси. Във всеки мач на Аржентина голямата им звезда избухваше и вкара поне по един от своите фирмени голове.

 При "гаучосите" обаче се случи нещо много интересно в треньорски аспект. Те започнаха първия си мач срещу Босна с една схема, а на полувремето при добър резултат за тях селекционерът Сабела направи изненадваща корекция. От 3-5-2 той премина към типично 4-4-2. Терена напуснаха централният защитник Кампаняро и опорният халф Макси Родригес. Имам чувството, че тези двамата едва ли повече ще ги видим в игра. Замениха ги Гаго и Игуаин, а на практика със състава от второто полувреме срещу Босна аржентинците играха в следващите два мача с Нигерия и Иран. По всичко личи, че това ще бъдат титулярите в остатъка от първенството. Странно е, че стана точно по този начин.

Каква е концептуалната разлика между първоначалния подход на Сабела и вече променения в хода на мача с Босна? И как това обслужи интересите на най-добрия им футболист? В първото полувреме срещу балканците на най-предни позиции бяха Агуеро и Меси. При това положение европейците отделяха още един човек срещу Меси при неговите тръгвания с топката фронтално срещу тяхната врата. Ролята на евентуална последна преграда изпълняваше единият от централните им защитници. Появата на Игауин заличи тази възможност - пред Меси вече имаше двама нападатели. Така при пробива за отбелязването на втория гол в мача на Лео му бе достатъчно да преодолее само 2-ма противници и да изпрати топката в мрежата.

Това, което Аржентина практикува, е добре познатия и у нас ромб. Масчерано е отзад, Ди Мария и Гаго отстрани, а на върха - Меси. Топката се сервира на Меси, за да тръгне фронтално срещу вратата и да си намери позиции за стрелба. Това засега е най-ефикасното оръжие на аржентинците и явно ще залагат на него през целия турнир. Агуеро и Игауин не са на терена, за да вкарват, а за да разместват защитата на противника и да освобождават пространства пред нахлуващия от втора позиция Меси.

В защитната фаза Гаго и Масчерано подсигуряват тила, за което способства и подчертано дефанзивният им профил. На практика Аржентина винаги има шестима качествени бранители, като малко смущаващо е, че точно в тази формация допусна цели три гола в своята врата, най-вече след извеждащи пасове зад гърба на защитниците.

Вторият по значение в схемата футболист е Ди Мария, който подобно на Меси разчита на уникалната си техника и бързина. Първият гол срещу Нигерия бе изработен от него. Тази постановка на игра изолира десният бранител Сабалета, който в "Манчестър Сити действа изключително активно във фаза атака. Но явно това не е необходимо при тази концепция.

Оттук-нататък пред аржентинците се очертават мачове с европейски отбори. Първо трябва да бият Швейцария, след това вероятно срещу тях ще излезе Белгия. На полуфинала обаче се очертава един изключително интересен сблъсък между Аржентина и Холандия. Интересен и от гледна точка на подхода на треньорите.

Луис ван Гаал също промени схемата след контузията на Мартенс Инди и заигра с четирима в защита. Разликата между двата гранда идва от ролята на нападателите. Холандците разчитат на головете на Ван Перси и Робен, докато при аржентинците важният човек е Меси. Ако се стигне до подобен мач, ще е доста любопитно кой подход ще се окаже по-ефикасен.