Въпреки че сам е негов автор, председателят на бюджетната комисия в парламента и депутат от ДПС Йордан Цонев поиска облекчения в закона за ограничаване на дейността на офшорните компании у нас.

Днес Цонев внесе изменения в нормативния акт с мотива, че рестрикциите в сега действащия текст пречели на инвеститорите. Предстои измененията да бъдат разгледани утре на заседание на бюджетната комисия, заедно с тези, внесени преди време от червения Георги Кадиев. 

Законът за икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, каквото е пълното му наименование, бе приет преди половин година. Негов съавтор, освен Цонев, бе и вече печално известният депутат и неосъществен шеф на ДАНС Делян Пеевски. Това е единственият внесен от Пеевски законопроект. Този път обаче той не участва в измененията.

"Обхватът на закона може да доведе до ограничения и пречки за чуждестранни инвеститори да инвестират в България, без реална икономическа или бюджетна полза за страната", е записал в мотивите си за исканите облекчения Цонев. 

Той предлага рестрикциите, заложени в сегашните текстове, да не важат за офшорни дружества с до 10% собственост, тъй като те така или иначе нямат думата при контрола. В сегашния закон няма минимални или максимални прагове - забраните се прилагат и за дружества, които притежават и една акция в българска компания. Такъв пример е дал и Цонев:

"В противен случай може да се стигне до ситуация, при която поради притежаването на една акция в банка, застрахователно или пенсионноосигурително дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, да се отнеме лиценз за банкова или застрахователна дейност, поради необявяване на данни за действителен собственик", посочва депутатът от ДПС. 

Цонев предлага още да се създаде специален регистър на действителните собственици на офшорките, но данните от него да не са публични, както е сега. В момента може лесно да се направи справка на сайта на Търговския регистър. Достъп до имената и адреса на реалните собственици трябвало да имат само НАП, ДАНС, регулаторните органи като БНБ и КФН, както и от дружествата, в които участват други - офшорни дружества. 

"Получената от регистъра информация може да се ползва от лицата, органите и служителите на които е предоставена само за целите на осъществяваната от тях дейност по закон, при опазване поверителността на личните данни на действителните собственици", мотивира се Цонев. 

Той  предлага още срокът, според който компаниите с офшорна собственост трябваше да се нагодят към изискванията на закона, да бъде удължен до края на годината.