Гърците може и да не играят най-добрият футбол на това световно, но пък ще бъде крайно несправедливо да се отнасяме с тях като с отбора от 2004 г., който спечели европейското първенство. Клишето, че действат подчертано защитно и само рушат, е пресилено. В мача с Кот д'Ивоар освен двата гола, те удариха три греди, а поне в три-четири други ситуации бяха близо до гола. Пресираха "високо" в половината на нигерийците - така стана първия им гол, когато двама играчи атакуваха изнасящият топката, отнеха я и вкараха.

Голямото предимство на гърците дойде от това, че успяваха да комбинират смислено в атака. А при африканците всичко бе подчинено на индивидуални действия. Доста пъти вместо да комбинират и да създадат по-опасна ситуация, те отиграваха с безсмислен и слаб удар. Само веднъж подходиха различно, подадоха си три пъти последователно и вкараха прекрасен гол.
Направеното от Гърция трябва да се адмирира, а не да се лепят етиките и да се правят сравнения със съвсем други обстоятелства.

Южните съседи разполагат с много добри футболисти и напълно заслужено продължават напред. А могат да стигнат и по-далеч. Играят по-директно в атака, не задържат топката в средата на терена, но имат доста добри идеи в нападение.  

Във футбола има едно нещо, което се нарича съдба. Няма как да се пребориш с нея. Затова ми се виждат доста нелепи обвиненията и към Италия. Същият отбор със същият треньор игра на финал на европейско преди две години. Чезаре Прандели направи максималното с този италиански тим. Но ето, има и такива дни, в които нищо не върви. Останаха с десет души и трябваше да не допускат гол, което те умеят по-добре от всеки. И не, че уругвайците са направили нещо извънземно. Видно е, че този отбор е преминал зенита си, а ако остане и без Суарес съвсем ще го закъса.

Латиноамериканците вкараха гол при статично положение, след като създадоха мнозинство в атака. Но мачът спокойно можеше да остане нерешен и Италия да продължи. А в елиминациите "адзурите" са способни на чудеса. Явно обаче емоциите са надделели пред трезвия анализ. Правят грешка с освобождаването на Прандели. Другото при Италия бе, че тимът някак не се адаптира физически към първенството. Може това да е било част от стратегия. И в двата разгледани мача съдбата помогна на отбора, на който му трябваше единствено победа за сметка на търсещия равен резултат.

Оттук-нататък ще гледаме една мини „Копа Америка”, което пак се получи по волята на съдбата. Напрактика от отборите на Бразилия, Чили, Колумбия и Уругвай само един ще стигне до полуфинал. И това не е много добре, защото световното е съперничество между континенти. Ето че жребият си е направил изключително лоша шега. А поне в групите Южна Америка тотално надигра Европа. Резултатът от мачовете помежду им 6:2 в полза на латинците. При тази програма до полуфиналите само Аржентина може да срещне европейски тим.

В другата част останаха два европейски отбора и още толкова от Северна и Централна Америка. Този сблъсък също ще бъде много интересен. Любопитно ще е доколко Мексико и Коста Рика са подготвени психически за мачове в елиминации. Нещата сега са коренно различни, може би Холандия и Гърция ще са с леко предимство - на базата и на доста именитите си треньори като опит и визитка. Много важно е и какво ще бъде съдийството. Критерият на реферите е доста различен, а дори само това натежава в едната или другата посока. Решителна намеса се видя в много мачове, включително в споменатите Гърция - Кот д'Ивоар и Уругвай - Италия.