Не е трудно да познаеш кои са добрите художници на корици – те стърчат в огромното море от издания, чиято цел е да грабнат вниманието на почитателите на кича. Трудно е да убедиш масовите читатели, че грозното оформление на книгите, с което са свикнали, е далеч от добрия вкус. А книгите представляват сбор от изкуства, които изискват внимание към всеки детайл. Защото възпитават вкус. Забравете поговорката, че книгата не се познава по корицата. Ако ценим изкуството, трябва да избираме книгите не само по съдържанието, а и според естетиката, която внушава външният им вид.

Ето и Топ 10 на най-добрите корици на български книги, разбира се, според екипа на „Площад Славейков“.

1. „Архипелаг ГУЛаг“ от Александър Солженицин, художник на корицата: Яна Левиева

За Яна Левиева няма ограничения при създаването на корица. При нея това значи, че ще използва всякакви форми, ще излиза извън правите линии, ще забърква смели цветови комбинации или ще използва съвсем миниатюрна част от палитрата, често само от един цвят. Не можем да предвидим какъв образ ще изкара измежду страниците на книгата, за която рисува корица.

2. „Бижутерът“ от Рикардо Пиля, художник на корицата: Капка Кънева

Наградите на Капка Кънева стават все повече. През последната година тя взе приз и от Осмото международно триенале на сценичния плакат за плакатите „Хамлет” и „Саломе”. Международните признания за нейната работа е трудно да бъдат изброени. Предпочита да работи с хартия, ножица и фотоапарат. Преподавател е в катедра „Книга и печатна графика” в Националната художествена академия.

3. „Змия в огледалото“ от Анатолий Корольов, художник на корицата: Кирил Златков

Кирил Златков поведе битка за налагане на българския кирилски шрифт, който е много по-красив от масово използвания у нас руски. Затова и заглавията върху книгите, по които е работил, привличат веднага вниманието със своята изчистена линия. „Избрани произведения” на Даниил Хармс с негова корица взе голямата награда „Златен лъв” през 2014 година.

4. „Когато станем щастливи“ от Карол Фив, художник на корицата: Борис Праматаров

Наскоро Борис Праматаров взе първа награда за комикс на международния фестивал „Фумето” в Швейцария. Тук той прави изложби понякога, но особеният му стил на рисуване можем да видим най-вече върху кориците на издателство „СОНМ”. Неговите черно-бели митологично-символни същества рязко се отличават от обичайните за нашия пазар изображения върху книги.

5. „Край на носталгията“ от Алеш Дебеляк, художник на корицата: Надежда Олег Ляхова

Семпъл е думата, с която можем да определим стила на Надежда Олег Ляхова в оформлението на книги. Нейните корици са бледи, със смътни образи – понякога липсват – и много естетски. Нейният почерк може да бъде отгатнат върху поезия и сериозна литература и никога върху фентъзи, криминалета, чиклити и прочие комерсиални четива.

6. „Съвестта на Дзено“ от Итало Звево, художник на корицата: Милена Вълнарова

Оформлението на списание „Ритъм” от най-силните му години и в най-разпознаваемия му вид е на Милена Вълнарова. Нейният новаторски стил в дизайна е оценен с награди в Япония и Корея. Има специално отношение към типографията и това личи. Напоследък рисува корици на книги. Тя е автор на оформлението на новото издание на „Съвестта на Дзено” от Итало Звево.

7. „Дивашка жътва“ от Карл Хофман, художник на корицата: Костадин Кокаланов

Той не е известен художник на корици. Съвсем млад е, но през миналата година направи корица, която привлече вниманието към новото издателство „Ерове”. Неговата бяла релефна версия на „Дивашка жътва” от Карл Хофман рязко се открои на фона на шарениите по книжните рафтове. И той има интереси към типографията.

8. „Иракският Христос“ от Хасан Бласим, художник на корицата: Люба Халева

Нейното име е почти неотделимо от логото на издателство „Жанет 45”. Леко агресивният й стил и символни решения за поредицата „Кратки разкази завинаги” я направиха известна и сред тези, които преди нямаха отношение към оформлението на книгите. Илюстрациите на Люба Халева за детски книги вероятно са неразбираеми за малчуганите.

9. „Никога не ме оставяй“ от Казуо Ишигуро, художник на корицата: Иван Масларов

Неговата версия на „Никога не ме оставяй” от Казуо Ишигуро предизвика спорове във Фейсбук. Едни категорично заявиха, че е най-грозната корица, която са виждали, други са убедени, че е шедьовър. Склонни сме да се съгласим с вторите. Затова и Иван Масларов влиза в тази класация с точно тази корица, въпреки че вече е направил много за издателство „Лабиринт”.

10. „Спасяването на Франческа“ от Мелина Маркета, художник на корицата: Ина Бъчварова

Ина Бъчварова все по-рядко рисува корици за български издания, за съжаление. Но когато го направи, книгата се вижда отдалеч – като „Къщата на улица Манго” от Сандра Сиснерос, чието неоново оранжево веднага подсказва за мексиканския произход на авторката. В класацията на „Площад Славейков“ Бъчварова влиза с визията за тийнейджърския роман „Спасяването на Франческа” от Мелина Маркета.

"Площад Славейков"