Не трябва чак толкова много да се учудваме на представянето на европейските нации на световното в Бразилия. Това вече го гледахме преди четири години и не може да изненада наблюдателните. Схващането, че европейците поради някакви причини от миналото са предварителни фаворити, явно е остаряло. Сметката е проста: след изиграването на мачовете в групите най-много отпаднали отбори ще са от Европа. Но има все още малка вероятност и най-много да продължат. Европа - 5-6 или 7 тима, Южна Америка - 5, Централна и Северна Америка - 2 или 3, Африка - 2 или 3, това ще е географията на елиминациите.

Трябва да бъдем много благодарни и на изпадащите 16 отбора и да не ги корим строго, защото те също допринесоха за празника, който гледаме в Бразилия. Понякога опира и до чист шанс!

Това, което ми се набива на очи, е значението на думата патриотизъм и нейната все още актуална роля във футбола. Виждаме го демонстрирано най-вече от отборите от двете Америки. Докато при европейците новият модерен начин на живот, към който принадлежим и ние, някак размива нещата. Нашият европейски свят стана прекалено космополитен. Това, което бе при нас преди 20 години, сега го виждаме при чилийци, колумбийци, костариканци... Не се получава при повечето от африканците, защото напрактика техните играчи никога не са живели в страните, които представляват. Няма я пряката връзка.

А явно тази щипка любов към държавата, към народа, все още върши добра работа. Вижда се още като се строят в тунела, по отношението им към химна, в погледите им... Притежават някаква магическа страст. Прави силно впечатление и огромната подкрепа към тях по трибуните. Първенството им е сравнително близо и те го оценяват. Десетки хиляди от Чили, Уругвай, Аржентина, Еквадор и Колумбия пълнят стадионите. Те едва ли ще имат същата възможност след четири години, когато мондиалът ще е в Русия.

Но само с гол патриотизъм няма как да се печели на терена. Има обаче още нещо, което става патент на страните от Южна Америка. Чили, Уругвай, Колумбия и Аржентина имаха в последните години много силни представяния на световни първенства за юноши до 17 години и младежи до 20. Част от тези генерации днес съставляват националният им отбор. При европейците това не се получава по същия начин. Португалия и Испания също имат много силни отбори при младите футболисти, но не виждаме продължението в мъжките.

Подобна приемственост има само при белгийците, които първо произведоха силно поколение, а след това го наложиха при мъжете. Между другото, България срещна точно този белгийски отбор в контрола преди световното през 2010 година. Тогава бяха започнали да го изграждат, а сега вече ги слагат сред фаворитите на това първенство.

С оглед на реалностите напред процентно продължават най-много отбори от Южна, Централна и Северна Америка. Тяхното представяне бе най-убедително досега. На Европа и се набива чувство за малоценност. Почти във всеки междуконтинентален сблъсък европейците в най-добрия случай завършват наравно. Победите се броят на пръстите на едната ръка.

Има групи, в които интригата бе убита след първите два мача, но има и такива, в които е жива и мачовете на финалната права ще са решаващи. Двата двубоя с огромен залог за класиране напред са Хърватия - Мексико и Алжир - Русия. Философията на елиминациите обаче ще е съвсем различна. Може и най-бляскаво представилият се отбор да се провали, а някой измъкнал се на косъм да стигне до полуфинал или дори финал.

Прогнозата ми е, че никой не трябва да се отписва европейците. Все пак. На последните две световни първенства седем от осемте отбора, достигнали до последния уикенд в програмата, бяха от Европа.